Незаконната миграция продължава да бъде едно от най-сериозните предизвикателства пред Европейския съюз, а последните данни на Евростат показват, че между издадените заповеди за напускане на ЕС и реално осъществените връщания на мигранти в страните им на произход все още съществува значително разминаване.

Статистиката сочи, че във всички държави членки броят на гражданите на трети страни, получили разпореждане да напуснат територията на ЕС, остава чувствително по-висок от броя на хората, които действително са върнати. Сред основните причини за това са продължителните съдебни процедури, липсата на документи за самоличност, трудностите при установяване на произхода на мигрантите и нежеланието на някои държави да приемат обратно свои граждани.

Въпреки че България е една от държавите, които ежедневно са изправени пред сериозен миграционен натиск заради общата граница с Турция, страната не е сред лидерите в ЕС по брой върнати незаконно пребиваващи чужденци.

Според анализ на данните причината се крие в ролята на България като транзитна държава. За голяма част от мигрантите страната представлява първа спирка по маршрута към Западна Европа, а крайната им цел са държави като Германия, Франция, Нидерландия или скандинавските страни.

Така значителна част от административните процедури по установяване на незаконен престой, издаване на заповеди за напускане и организиране на връщанията се извършват именно в държавите, където мигрантите достигат и остават за по-дълъг период.

Данните показват, че най-много решения за връщане и най-голям брой реално изпълнени експулсирания са регистрирани във Франция, Германия, Испания и Гърция. Това е пряко свързано с факта, че именно тези държави приемат най-голям брой мигранти и кандидати за международна закрила.

На този фон България отчита по-ниски стойности по показателя „връщания“, но това не означава по-малко натоварване за институциите. Значителен административен и финансов ресурс продължава да бъде насочван към охраната на границата, регистрацията на мигранти, разглеждането на молби за убежище и предотвратяването на незаконни преминавания.

След пълноправното присъединяване на България към Шенген ролята на страната като пазител на външната граница на Европейския съюз става още по-важна. Контролът по българската граница вече има пряко значение не само за националната сигурност, но и за сигурността на цялото Шенгенско пространство.

Според данните на Евростат европейската миграционна система разполага с необходимите законови механизми за връщане на незаконно пребиваващи чужденци, но основният проблем остава практическото им прилагане.