Изостава ли наистина Европа и в частност Европейският съюз икономически от лидерите в света САЩ и Китай, проверяваме по-ммалко от месец преди у нас да се проведат изборите за Европейски парламент.

Според експерти Европа не разполага с мега компании като петте най-големи в света по пазарна капитализация Apple, Amazon, Alphabet (Google), Facebook и Microsoft. В челната десетка има осем американски и две китайски фирми, но нито една европейска, а в топ 20 - само две европейски компании - ASML и SAP. В същото време европейските шампиони в сектора често биват придобивани от американски компании. Такъв е примерът със Skype, която беше купена от Microsoft през 2011 г., и DeepMind – купена от от Google през 2014 г.

Европейските фирми губят битката с американските компании

Две исторически грешки

Преди дни изпълнителният директор на Международната агенция за енергетика (МАЕ) Фатих Бирол в интервю за Financial Times разкритикува Европа заради изоставането ѝ от Китай и САЩ и я обвини в „две исторически монументални грешки“ в енергийната си политика, залагайки на руския газ и отказвайки се от атомната енергетика. Той каза, че европейската индустрия започва да плаща за тези грешки и че ЕС се нуждае „от нов генерален индустриален план“, за да се възстанови. „Съществуващите сектори, особено тежката индустрия изпитват и ще продължат да изпитват съществени неизгодни разходи в сравнение с други големи икономики като Китай и САЩ“, посочи Бирол.

Според анализатори американски капитали напускат Европейския съюз, като 106 американски фонда вече изтеглят средствата си от ЕС. Сред тях са най-големият в света американски инвестиционен фонд BlackRock и най-големият мениджър на активи в Европейския съюз, френският фонд Amundi, които се отърваха от европейските си активи. В същото време европейски компании засилват инвестициите си не в родината, а именно в САЩ. Потокът от европейски капитали към САЩ засяга не само автомобилната индустрия, но и редица компании от металургичната, химическата и други индустрии.

Най-отчетливо това се вижда в Германия,  като само през миналата година германските фирми са вложили рекордните 15,7 млрд. долара в проекти в САЩ спрямо 8,2 млрд. долара година по-рано, според данни на Financial Times. За сравнение, германските инвестиции в Китай са за 5,9 млрд. долара.

Този инвестиционен бум не е случаен, а се случва именно през първата година на големите данъчни стимули на администрацията на президента Джо Байдън с цел възстановяване на производството в САЩ и ускоряване на енергийния преход. Немските компании обявиха 185 капиталови проекта в САЩ през 2023 г., от които 73 са в производствения сектор.

Най-големият е за 2 млрд. долара от Scout Motors, дъщерното дружество на Volkswagen, който е в Южна Каролина за електрически превозни средства. Siemens Energy обяви планове за изграждане на завод за силови трансформатори – инвестиция за 150 млн. долара в Северна Каролина, а швейцарската компания за соларна енергия Meyer Burger обяви, че ще затвори своя завод във Фрайберг, Германия, за да се съсредоточи върху производствените си обекти в САЩ.4

Европейските фирми губят битката с американските компании

Една от основните причини, които анализаторите сочат, за загубата на интерес към европейските активи са твърде строгите условия на Европейския съюз в рамките на Зелената сделка, а втората е поскъпването на енергийните ресурси след започването на войната в Украйна. Припомняме, че през 2019 г. ЕС си постави една от най-амбициозните цели за климата в света, ангажирайки се да намали емисиите с 55 процента през 2030 г. в сравнение с нивото от 1990 г. и да ги свали на нула през 2050 г. за целта се приемат нови закони, насочени към реформи в икономиката, за постигането на тези цели.

Те предвиждат забрана на дизелови автомобили, затваряне на централи на въглища, обновяване на сгради, насърчаване на електрическата мобилност и т. н. Заради новите екоизисквания дори европейски петролни и газови компании са загубили интерес да инвестират в проекти, разположени в Европа, включително производството в Северно море.

В какво изостава Европа

Европейските компании изостават по дял на приходите за научноизследователска и развойна дейност. През 2023 г. Европа инвестира само 1,7 милиарда долара в генеративния изкуствен интелект, докато САЩ вложиха  23 милиарда, т.е. почти 13 пъти повeче.

Друга област, в която европейските компании имат да наваксват, е производството на чипове. САЩ планират да увеличат дела си в индустрията до 14%, спрямо 10% в момента, според прогноза на Асоциацията на полупроводниковата индустрия (SIA). За да отговори на силната конкуренция, миналата година Европейският съюз се споразумя за план на стойност 43 милиарда евро за стимулиране на полупроводниковата си индустрия в опит да настигне Съединените щати и Азия. Законът за чиповете има за цел да удвои дела на съюза в глобалното производство на чипове до 20% до 2030 г. и идва, след като Съединените щати обявиха свой собствен закон за чиповете, за да бъдат конкурентни на китайската технология.

Европейските фирми губят битката с американските компании

Въпреки че първоначално ЕК предлагаше да се осигурява финансиране само за новаторски заводи за чипове, правителствата и законодателите на ЕС разшириха обхвата, включително за по-стари чипове и изследователски и дизайнерски съоръжения. В момента различни международни компании буквално се надпреварват да строят фабрики за чипове в Европа, Азия и САЩ. Китай изгражда около 30 нови съоръжения за части от веригата на доставка на чипове, надминавайки 26-те обекта в САЩ. В ход обаче са само осем такива проекта в Европейския съюз.

Образованието на кадри в технологичния сектор също липсва в университетите в ЕС. В престижната класация на QS World University Rankings на най-добрите университети в света няма нито една такава институция от страна-членка на ЕС в топ 10. Начело за поредна година е Масачузетският технологичен институт (САЩ), като Европа е представена от британските университети като Кеймбридж, Оксфорд и др.

Икономиките в Европа отчитат по-слаб ръст. Миналата година единадесет от двадесет и седем европейски страни бяха в рецесия, включително Германия, Австрия, Люксембург, балтийските страни и Финландия. Обратно, най-доброто представяне е постигнато в южната част на континента, в Испания (+2,5%), Португалия (+2,3%) и Гърция (+2,2%).

Прогнозите за тази година също не са много положителни.

Един от проблемите за ЕС идва от Германия, която от локомотив на еврозоната днес дърпа икономиката на ЕС към дъното. Според анализатори проблемите за германската икономика се ускоряват от началото на войната в Украйна, която доведе до рязко покачване на цените на електроенергията за фирмите.

По-рано тази седмица Международният валутен фонд (МВФ) намали прогнозите си за БВП на Германия с 0,3% както за 2024 г., така и за 2025 г., очаквайки икономически растеж от едва 0,2% тази година и ускоряване до 1,3% през следващата. Бундесбанк също сви прогнозата си в последния си икономически месечен доклад. Според него Германия вероятно ще отбележи слаб растеж през първото тримесечие на 2024 г., избягвайки по този начин очакванията и на самата централна банка за "техническа рецесия" в края на миналата и началото на настоящата година.

По данни на Евростат Германия и Франция отчитат растеж от 0,2% за първото тримесечие на тази година в сравнение с предходното. Южна Европа обаче се справя по-добре. Испанската икономика нарасна повече от очакваното с 0,7% за същия период. Ръст регистрира и Италия.

Според прогнозата на ОИСР Германия, смятана за „болния човек“ на ЕС, ще се представи под очакванията тази година – растеж с 0,2 на сто и 1,1 на сто през следващата година. Франция, се справя малко по-добре, прогнозира се растеж от 0,9% през 2024 г. и 1,3% през 2025 г. Третата по големина икономика, Италия, попада между тези два лидера с очакван ръст от 0,7% през 2024 г. и 1,2% през 2025 г. Най-слабо представящата се страна е Швеция, чийто БВП се очаква да нарасне само с 0,2% през 2024 г., след това с 1,6% през 2025 г., след спад от 0,1% през 2023 г. Малта трябва да е шампион по растеж тази година (прогнозата е за ръст на икономиката от 4,6%), а Унгария, чийто БВП спадна с 0,8% през 2023 г., се очаква той да се възстанови до 2,4% тази година и 3,6% през следващата. Исландия също се противопоставя на тенденцията за скромен растеж, като очакванията са той да стигне 2,8% за 2025 г.

В какво е силна Европа

Според проучване на платформата HowMuch.net, която използва данни за износа на  всички европейски държави, се вижда, че производството на готови изделия, като автомобили и самолети, е много по-разпространено в Европа, отколкото навсякъде другаде по света.

В по-голямата си част европейските страни изнасят готови произведени продукти, като автомобили, самолети и фармацевтични продукти. Водещата икономическа сила на континента очаквано е Германия, която всяка година продава превозни средства за над 160 млрд. долара на останалия свят. Франция, дом на Airbus, изпраща всяка година в чужбина самолети за 44 млрд. долара. Франция вече е и втора по износ на оръжие, след като измести миналата година Русия от тази позиция. Френският износ на оръжие се е увеличил с 47% през периода 2019-2023 г. в сравнение с предходния петгодишен период. Най-много оръжия Франция изнася към Индия, а увеличението на износа на френско оръжие се дължи до голяма степен на доставката на бойни самолети за Индия, Катар и Египет.

Visual Capitalist класира 20-те корпорации с най-висока стойност в страните от ЕС въз основа на тяхната пазарна капитализация към 15 април 2024 г. Данните са в щатски долари и са получени от Companiesmarketcap.com.

Европейските фирми губят битката с американските компании

Най-голямата компания е Novo Nordisk, която вече струва повече от 550 милиарда долара, което я прави най-ценната компания в Европа с голяма разлика пред останалите. Фармацевтичният гигант е специализиран в лекарства за диабет и отслабване. Търсенето на два от тях, Ozempic и Wegovy, нараства ефекта им при отслабване, което дори предизвика национален недостиг в Съединените щати.

Супергигантът за луксозни стоки LVMH, който притежава марки като Tiffany, Christian Dior и TAG Heuer, е втората по големина компания в Европа по пазарна капитализация с 420 милиарда долара.

Челната тройка завършва ASML, която произвежда оборудване от решаващо значение за производителите на чипове, на стойност 380 милиарда долара.

Когато се разглежда регионът, има огромно несъответствие между държавите-членки на ЕС и техните най-ценни компании.

Например датската Novo Nordisk и френската LVMH струват между 400-550 милиарда долара всяка. В същото време някои държави нямат публично регистрирана компания, която да струва дори над 1 милиард долара. България, както се и предполага, е далеч от въпросната класация, в която обаче присъстват компании от Румъния, Хърватия, Словения, Унгария, Полша и Чехия.

Гepмaнcĸият гигaнт ЅАР, cпeциaлизиpaн в пpoизвoдcтвoтo нa ĸopпopaтивeн coфтyep, e нaй-cĸъпaтa гepмaнcĸa ĸoмпaния с пазарна капитализация от 214 млрд. долара. И изпpeвapвa индycтpиaлни гигaнти ĸaтo Ѕіеmеnѕ и Vоlkѕwаgеn. Cpeд 10-тe нaй-гoлeми ĸoмпaнии в Германия ce нapeждaт зacтpaxoвaтeлят Аllіаnz, фapмaцeвтичният ĸoнцepн Вауеr и aвтoмoбилнитe гигaнти Dаіmlеr и ВМW.

В Ирландия най-голямата компания е Accenture, която предлага ИТ услуги, с пазарна капитализация от 197 млрд. долара. Прави впечатление, че сред най-големите компании са такива в банкирането или енергетиката. Така например в Гърция това е Юробанк със 7 млрд. долара пазарна капитализация, а в Хърватия – Загребска банка – 6 млрд. долара. В Австрия, Чехия, Полша, Португалия, Унгария и Румъния пък най-богатите компании са от енергийния сектор, съответно Verbund AG, ЧЕЗ Груп, PKN Orlen,  EDP Group,  MOL Group и Romgaz.

Всъщност 100-те най-ценни компании в ЕС са разположени в само 12 страни от блока (по-малко от половината от съюза). Иначе в топ 100 на Companiesmarketcap има 61 компании от САЩ, 10 от Китай и 18 от Европа, включително от Обединеното кралство и Швейцария.

Novo Nordisk която е №1 за ЕС е на 13 място в общата класация, а LVMH е на 20 позиция. Първите четири места са окупирани от американските компании Microsoft, Apple, NVIDIA и Google.

В тази ситуация в света Европа има да наваксва с развитието на революционните иновации, смятат експерти. Новите евродепутати предстои да решават как да стане това и дали да се смекчат условията но Зелената сделка, за да спре отливът на инвеститори от Стария континент.