Българският народ празнува Еньовден – празникът на лечебните билки, всяка година на 24 юни. На същата дата православната църква отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител.
Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено по изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта. Жените ходят сами и берат билки, с които после лекуват.
В различните географски области името се произнася по различен начин - в Софийска област името на празника е Яневден, в Струга - Иванден, в Охрид - Ивъндън, във Великотърновско - Иван бильобер или Драгийка. Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата - казва се "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето "трепти", "играе" и който види това, ще бъде здрав през годината.
Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува. Вярва се, че преди да "тръгне към зима", слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
