През 1994 г., председателят нс Съюза на фармацевтите в България (СФБ) Боримир Атанасов обявява 24-ти юни за Празник на фармацевтите и българското лекарство.

На тази дата Българската Православна църква почита Рождението на св. Йоан Кръстител, а според народния календар - Еньовден (Билобер) от незапомнени времена е смятан за най-силния ден на годината и най-подходящ за бране на повечето билки. Коренът на празника е свързан със славянските фолклорни традиции. Астрономически 24 юни е най-дългият и слънчев ден.

На Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, добре е да се берат рано сутринта преди изгрева на слънцето. Жените – баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за „болестта без име“. От набраните билки увиват венец, през който се провират всички, за да са здрави през годината. В него се вплитат 77 и половина лечебни, магьоснически, любовни и разделни билки, колкото са и болестите по човека. Еньовденският венец се пази до следващата година и с неговите билки се лекуват заболелите през годината хора и животни.

На Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Етимологично, според старобългарското тълкуване на Еньовден или езически – „Летен Игнажден“, задължителен е обичаят за масово къпане - измиването за здраве във вода (на река). Лечебната сила на речната вода се обяснява с това, че слънцето “се е окъпало” в нея. Вярва се, че преди да „тръгне към зима“, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“, налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила. Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им жених („Ладуване“).

Всички моми се събират в една къща и там обличат едно 5-6-годишно момиченце като булка: с дълга бяла риза и червена връхна дреха, наречена кават. Забулват го с червено було. На главата му поставят сребърна пара и венец от еньовче. Една мома вдига Еньовата буля върху раменете си и цялото шествие започва да обикаля селото, нивите, градините, кладенците и чешмите. През цялото време момите пеят еньовденски песни. С тази ритуална обиколка те искат да измолят от Св. Еньо здраве и плодородие.

На днешния ден още веднъж се насочва вниманието ни върху необходимостта от здравословно поведение.