На 24 юни отбелязваме Еньовден. Празникът е наричан още и Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. Това е и причината много от поверията и обичаите на Еньовден да са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.
На днешния 24 юни Църквата почита рождението на Св. Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.
В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.
Днес празнуват всички с името Яне, Яна, Яница, Енчо, Еньо, Йоан, Дилян, Деян, както и всички, които носят имена на билки.
На този ден всички трябва да станат рано и да посрещнат изгрева на еньовденското слънце, за да усетят лековитата роса, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.
В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. За лечение и гадаене при залез слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода", налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила.
