Ендокринологът съветва: За добро здраве след 50-те не подценявайте пикочната киселина и холестерола!

Професор Михаил Боянов завършва медицина през 1993 год. във Висшия медицински институт в София. За кратко работи като терапевт в III Градска болница в столицата. От 1994 г. досега е специалист в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ „Александровска“ в София. От 1995 г. е преподавател в Катедрата по вътрешни болести към Медицинския факултет на Медицински университет в София. Специализирал е вътрешни болести и ендокринология в Грац (Австрия), Кьолн (Германия) и Париж (Франция).

През 1998 г. получава специалност вътрешни болести, а през 2000 г. – ендокринология и болести на обмяната. Двата му дисертационни труда (през 1998 г. за доктор по медицина и през 2008 г. за доктор на науките) са посветени на проблемите на измерването на костната плътност и остеопорозата. От 2007 г. е доцент, а от 2012 г. – професор към МУ-София.

От 2010 год. е магистър по обществено здравеопазване. Преподава на студенти V и VI курс, специализанти по обща медицина, вътрешни болести и ендокринология; ръководи кръжок по ендокринология. Публикувал е 35 статии в чуждестранни и 100 в български списания; има 6 участия в учебници и 6 монографии на български и английски език.

Проф. Боянов, Световната здравна организация отдавна посочва българите сред нациите най-силно засегнати от сърдечно-съдовите заболявания като причина за смърт. Затлъстяването и метаболитният синдром ли са новите предизвикателства пред ендокринолога? Колко време можем да пренебрегваме високото телесно тегло без да настъпят някакви сериозни усложнения и кога да потърсим консултация със специалист?

Всеки от нас е направен за определена граница на телесното тегло, над която започват различни проблеми. При най-младите колената, ставите, след това се появяват метаболитните проблеми, проблемите с дишането, сънната апнея и много други. Едно много просто правило, стара формула, е ръстът минус 100 ви е идеалното тегло. Ако надхвърлите с 10% това идеално тегло започвате да излизате от безопасната среда. А вече ако отидем нагоре към трицифрено теглото, особено при жените, това е опасно. При децата, също след 16-17 г., когато завършва растежът на височина и, както казваме ние, дръпнат нагоре и останат обаче много окръглени, също трябва да се вземат мерки. От друга страна мерките, които се взимат, трябва така да се обяснят на човека, че той сам да иска да ги прилага. Не по заповед на родителя, нито на лекаря. 

Какви проблеми причинява повишеното ниво на пикочната киселина? Какво представлява тя и какви са причините да се случва това? Дали начинът на живот или има генетични предпоставки?

Пикочната киселина е един метаболит, който има важна роля. В полезната си форма тя поема т.нар. свободни радикали. Класическият източник на повишаване на пикочната киселина е храната - ако се консумира основно много месо. Затова тя се е наричала царската болест. Хенри VІІІ е консумирал по 5000 калории на ден, 12 вида месо на ден и царската болест това е подаграта. Това е добре известната форма, в която тя се отлага в става, около ставна тъкан, сухожилие. Много боли, зачервява и човек разбира ,че нещо не е в ред. В последните две-три десетилетия обаче се установи, че може дори да нямаш подагра. Тоест да няма поява на кристалчета, те да плуват разтворени в кръвта, да са повече отколкото трябва, да дразнят вътрешното покритие на съдовете. Те са ендотела и могат да ускорят атеросклерозата, и да доведат до сърдечно-съдови и мозъчно-съдови събития. Увреждат бъбрека извън уратната литиаза, тъй и те като кристалчета могат да образуват камъни. Тоест по много механизми ускорява атеросклерозата и органната увреда. 

Кои са по-засегнати от този проблем – жените или мъжете? В какви граници трябва да поддържаме пикочната киселина и трябва ли ни диета?

По принцип мъжете са по-често засегнати от подагра и от безсимптомно повишаване на пикочната киселина в кръвта. Затова допринася и генетиката. Мъжете са и по-месоядни от жените. Няма единно ниво, което да бъде препоръчвано на всички, но можем да кажем, че при използваните в България мерни единици 400 микромола е точката, над която при определени условия, например едно хубаво алкохолно напиване, обезводняване, тежък спорт или нещо друго, може да изкристализират тези тела и да стане типичният пристъп на подагра. Когато обаче ние целим да намалим влиянието върху атеросклерозата и бъбрека, стойностите са по-ниски. Те зависят от сърдечно-съдовия риск и колкото рискът е по-висок, толкова по-ниско се стремим да поддържаме нивото на пикочната киселина - до 300-360, защото здравата кола и голям не може да я обърне, но разтропаната и малкото камъче може да я преобърне.

Имат ли пряка връзка повишената пикочна киселина и инфарктите и инсултите?

Да, имат пряка връзка и двете. Освен това те се потенцират едни други, тъй като повишената пикочна киселина може да води до поява на повече и по-мъчничък лош холестерол.

Виждаме доста кампании за изследване на повишения холестерол. Кога трябва да мислим за неговия контрол?

По принцип до 40 годишна възраст, когато е значимо висок, там трябва да помогне лекар. След това отново стойността се определя в зависимост от риска. Има такава система за изчисляване и ако се надхвърли определена стойност, иде риск - тогава целим по-нисък холестерол.

Кое е най-важното, което трябва да следим - кръвната захар, холестерола, пикочната киселина, кръвното налягане? Какво бихте ни посъветвали?

За съжаление всичките заедно, тъй като ако се биете с четирима и изпуснете само един, да не внимавате за него, се сещате какво ще се случи. Те често се групират в т.нар. метаболитен синдром, който представлява едно цяло. Наричаме го фенотип, т.е. това е проявлението на човек, който има или диабет, или хипертония, или високи липиди - холестерол, триглицериди, или повечко от тези неща заедно плюс наднормено тегло или затлъстяване. Това е една невидима заплаха и когато тя стане видима, може да е късно. Човек по принцип не може да стане чисто нов.

Ако веднъж са установени повишени нива на холестерола или пикочната киселина и сме започнали лечение, колко често трябва да проверяваме дали са в норма?

Ако пациентът се придържа към лечението, сериозен е, а това е доста рядко в България, е достатъчно един-два пъти годишно да ги проверява.

Каква е обичайната продължителност на лечението при установена повишена пикочна киселина или повишен холестерол?

Тук лечението е продължително. Много често се случва да се преустанови, тъй като холестеролът е станал нормален. Терапията се спира, защото човек счита, че е оздравял.

За какво е сигнал повишеният холестерол, какво може да отключи? 

Един кратък пример. Руски военен лекар – Аничков – през 1912 г. храни кучета с мазнини. За 6 седмици те образуват плаки на коронарните артерии. 6 месеца трябва да гладуват след това, за да изчистят плаките.

Вече повече от 30 години лекувате пациенти. Намирате ли разлика при тях през 2025 г. спрямо началото на вашата практика?

Струва ми се, че има разлика. Хората преди 30 години бяха много слабо информирани. Общо взето разполагахме с много малко лекарства в ендокринологията. Например в диабета имаше само две и се промени пейзажът с нахлуването на информация по много канали. Част от нашите пациенти са добре подготвени и буквално ни препитват по въпросите, които ги интересуват. Придържането към нашите препоръки може би също малко се е увеличило, защото хората все повече разбират, че в медицината дисциплината в живота и пиенето на лекарства, и в случай на нужда профилактични или инвазивни процедури, това е начинът да се живее повече. Защото който не иска да прави това, се връща към средната продължителност на живота от минали времена. Да кажем в България през 1939 г. тя е била 50 години за жените. И днес, за мое учудване, в България се живее средно с почти 15 години по-кратко отколкото във Франция, да речем.

На какво отдавате тази разлика?

Първото е генът. Второто е, че българинът обича да яде и има доста българи с наднормено тегло. Тук ще дам два примера. Може би преди 15 години на наш конгрес по ендокринология решаваме да си измерим талиите и да видим дали отговарят на нормите, които препоръчваме на нашите пациенти. 90% не отговаряха. Това е важно! Във Франция определено жените след 50 ядат само супа и десерт или само основно. И няма отстъпление от това правило. Третото нещо, е че нашият живот е доста дезорганизиран. Той е хаотичен. Ние нямаме, ставайки сутрин, добър план за деня. Има и голям хаос в нашия живот, взаимно си пречим. Това е стрес, напрежение. А човек компенсира напрежението с ядене. Някои ще кажат, че стресът предизвиква рак, може да ви докара и инфаркт, и ето ги нещата, които убиват хората.

Измениха ли се най-честите заболявания, които лекувате?

Да, диабетът нарасна много. Покрай българското дружество по ендокринология бяха направени 2006, 2012, 2023 г. изследвания и спрямо 2006 имаме увеличение с 30-40 на сто. Интересно е, че между 2006 и 2012 има доста сериозна разлика, както и между 2012 и 2023. Практически всеки десети човек има захарен диабет тип 2. И една част, също не много малка (няколко процента) имат преддиабет. Ако вземем щитовидните болести например, питат ме защо толкова много хора имат автоимунен тиреоидид на Хашимото? Ами защото в миналото не се правеха ехографии, нямаше възможност да се изследват антитела, а това заболяване е масово. При 15% от жените го има.

Ако ме питате какво е намаляло, това вече е доста по-труден въпрос. Да, намаляла е гушавостта, която се дължи на йоден дефицит. Това е проблем, който се смята за решен в България. Но ние все повече се изследваме, наблюдаваме, българинът иска да живее до 100 години ако може напълно здрав и затова все повече и повече болести се откриват.

Новите антидиабетни средства са популярни с ефекта си на отслабване. Даже много дами ги прилагат. Крият ли сериозни рискове? Фармацията ще достигне ли нови върхове, за да ни излекува?

Много важно е лекарствата да се прилагат по кратка характеристика. Тоест човекът, пациентът да има заболяване, което да налага приложението на тези лекарства. Идва например пациентка, която току що е родила, има 5 излишни килограма и тъй като иска да бъде като модел, ще си прилага лекарства за отслабване. Но тя няма показания. Защо е важно това? Лекарствата са тествани за определени болести и в тези условия ползите надвишават вредите. Ако здрав човек започне да си прилага лекарства това не е сигурно. Освен това с напредването на възрастта все повече се изявяват страничните действия на лекарствата, тъй като организмът става по-крехък.

Каква е вашата препоръка - как да останем здрави по-дълго?

Ще цитирам едни стари правила за няколко с-та. Едното значи сън, добро наспиване. Спорт – задължително, защото движението е изключително важно. Супа – тоест умерено ядене, и то по възможност три пъти на ден, не само веднъж. Следобеден сън, там където е възможно, и който е свикнал. Не знам как това ще стане в днешно време. Секс - това има значение и като физическа активност, и като емоция. Спокойствие, липса на стрес. И вече ако имаш ген, и прехвърлиш 70, има голям шанс да прехвърлиш и 80 години.

И накрая нека ви питаме за „манната небесна“ - диетата. Може ли тя да реши всичко все пак?

Може почти всичко. В смисъл, ако човек отслабне 30 килограма е възможно и захарният му диабет не е много напреднал, да оздравее от болестта. Да оздравее от артериална хипертония. Само че как се отслабва 30 килограма и как се поддържа това телесно тегло? Много малко са героите, които го постигат…