Европейската комисия отправи официална препоръка към България да подобри данъчната си система, в това число плоския данък без необлагаем минимум. В отправените специфични препоръки към страната - част от европейския семестър, ЕК изтъква, че тази система на облагане не е достатъчно справедлива и води до това лицата с високи доходи да понасят по-ниска данъчна тежест спрямо лицата с ниски доходи. Сходна препоръка - за преминаване към прогресивно подоходно облагане, отправи преди време и МВФ.

"България е изправена пред двойно предизвикателство – да гарантира устойчивостта на публичните си финанси, като същевременно подобри справедливостта и ефективността на своята данъчна система. Една от основните характеристики на системата е плоският данък върху доходите от 10%, който се прилага без необлагаем минимум. Това води до регресивно разпределение на данъчната тежест, при което лицата с високи доходи понасят малко по-ниска данъчна тежест спрямо лицата с ниски доходи", се изтъква в публикуваните за България специфични препоръки.

От ЕК отбелязват, че данъчните приходи като дял от БВП са значително под средните за ЕС и това ограничава способността на страната да финансира публични услуги и инвестиции. Събираемостта на приходите допълнително се влошава от високите нива на просрочени данъчни задължения и сивата икономика - една от най-големите в Европа, изтъкват от ЕК. Оттам допълват, че социалните разходи, особено в пенсионната система и здравеопазването, тепърва ще бъдат подложени на натиск заради застаряването, върху публичните финанси ще тежи и необходимостта от повече разходи в сектор отбрана. "При липса на целеви мерки тези фактори ще затруднят поддържането на фискалната дисциплина", се казва в документа.

Препоръките на ЕК не са задължителни и комисията няма как да се намесва в решенията ни за фискална политика. Дори и като част от процедурата по свръхдефицит ЕК може единствено да зададе посока и своите очаквания - доколко дефицитът може да падне, но какви мерки ще се предприемат, за да се случи това, зависи изцяло от България, уточниха източници от Брюксел. 

Брюксел обаче отдавна очаква от България да предприеме тази стъпка и това би бил много силен знак от страна на управляващите. Правителството обаче обеща, че няма да увеличава данъци.

Сходна оценка за данъчната система даде и МВФ в края на миналата година. „Способността на режима на плоския данък да генерира приходи изглежда недостатъчна, за да отговори на нарастващите потребности от качествени обществени услуги. В средносрочен план биха могли да бъдат осигурени повече приходи чрез повишаване на данъчните ставки както за доходите на физическите лица, така и за печалбите на предприятията, както и чрез преминаване към прогресивно подоходно облагане", написа тогава МВФ.

Увеличението на заплатите и големият дял на сивата икономика са други два фактора, които влияят силно на бюджетния дефицит и трябва да бъдат адресирани, се посочва още в препоръките на ЕК.

Европейската комисия не допуска, че България е манипулирала данните за бюджета. "Евростат проверява данните на НСИ. Процедурата за проверка е много сериозна, особено след случилото се в Гърция. Няма основание да се смята, че те са некоректни". В това увериха източници от ЕС.

Подобно обвинение към бившите управляващи отпради премиерът Румен Радев. „Дефицитът за миналата година е бил доста над 3%, както лъжеха, за да постигнат поставената цел за влизане в еврозоната. През последните години бюджетът е източван чрез манипулации да се декапитализират държавните дружества, изсмукване на ликвидност от бизнеса и различни схеми за прикриване на реалното състояние на бюджета", заяви той преди седмица при откриването на заседание на правителството. Тогава съобщи и, че ЕК ще открие процедура по свръхдефицит срещу България заради превишаване на прага на бюджетния дефицит от 3% за 2025 г.

Всъщност причините за откриването на процедурата са две. Бюджетният дефицит от 3,5% за 2025 г. е едната, но ЕК е отчела, че България имаше право на дерогация заради военни разходи, която позволяваше дефицитът да нарасне с допълнителни 1,5%. Но според прогнозата на комисията за 2026 г. разликата между приходи и разходи ще достигне до над 4% - така че дори и с изключението за военни разходи отклонението е сериозно.

България няма да има време да предприеме необходимите мерки, за да избегне процедурата и ще бъде поставена под наблюдение от ЕК. От комисията все още не са видяли план за бюджета за тази година, но очаква от правителството по-значителни реформи за вдигане на събираемостта на приходите и ограничаване на разходите, а не козметични промени, подчертаха източниците.

Ако обаче не предприемем никакви мерки в следващите 6 месеца, страната ни може да бъде обект на санкции.

Като член на еврозоната България за пръв път ще трябва да предаде в Брюксел в средата на октомври и проектобюджет за 2027 година. Еврокомисията има право да го върне и да изиска от страната ни да внесе нов проект, ако документът не отчита структурните предизвикателства пред България.