Д-р Петър Петров има доверието на своите пациенти. Този път обаче самият той се оказва пред решение, свързано със собственото му сърце.

Лекарят работи в СБАЛК- Велико Търново, част от Българския Кардиологичен Институт. Завършва медицина в Медицински университет - Плевен през 1996 г. Работил е в Центъра за спешна медицинска помощ във Велико Търново и като общопрактикуващ лекар, а от 2016 г. е част от екипа на специализираната кардиологична болница в града. Има специалности по кардиология и инвазивна кардиология.

На 54 години и с близо три десетилетия лекарски опит д-р Петров добре познава сърдечните заболявания, рисковете и последствията от забавената реакция.

Неговата собствена история започва със стягане в гърдите.

Появява се сутринта, докато пътува за изнесени прегледи в Елена. Споделя за него с колегите си, но продължава работа. На връщане около обяд усеща ново стягане, този път продължило 10–15 минути. Спира автомобила, раздвижва се и след като оплакването отшумява, продължава.

По-късно отново е на работа. Приключва с пациент, написва протокола и усеща поредното стягане. Тогава моли медицинската сестра до него да му направи електрокардиограма.

Този път резултатът не оставя място за отлагане.

„Повечето неща оттам нататък са ми като в мъгла“, разказва д-р Петров.

Колегите му в СБАЛК-  Велико Търново извършват необходимите изследвания и организират транспортирането му до МБАЛ „Сърце и Мозък“-  Плевен.

Същата вечер д-р Александър Георгиев, началник на Клиниката по кардиохирургия в плевенската болница, е на разположение.

„Дойдох на работа точно в момента, в който го докараха в Плевен. Изчаках да приключи изследването и заедно с колегите от кардиологията обсъдихме случая. Трябваше да се вземе бързо решение, преди да са настъпили необратими усложнения“, разказва д-р Георгиев.

Като кардиолог д-р Петров разбира напълно състоянието си, възможностите за лечение и рисковете. Знае и какво може да последва при забавяне.

Решението е за спешна операция.

„Обсъдихме състоянието му и възможностите за лечение. Решението беше за спешна оперативна намеса“, казва д-р Георгиев.

Още същата нощ д-р Петър Петров влиза в операционната. Операцията извършва екипът на Клиниката по кардиохирургия на МБАЛ „Сърце и Мозък“ - Плевен - д-р Александър Георгиев, д-р Димитър Дудевски и д-р Йордан Динков.

Интервенцията приключва около 2 часа след полунощ и преминава без усложнения. На сутринта д-р Петров е буден. Прекарва около 24 часа в реанимация, а на следващия ден вече е преместен в стационара. Вечерта се разхожда по коридора.

Един симптом, който не бива да бъде подценяван

Случаят на д-р Петров показва колко лесно първият сигнал за сърдечен проблем може да бъде пренебрегнат. При него това не е силна болка, а стягане в гърдите, което отшумява, а след това се появява отново.

„Тези оплаквания не трябва да се пропускат. Много пъти симптомите са нетипични и пациентите ги неглижират“, казва той.

Д-р Петров обръща внимание и на по-бавните промени- задух, умора и намаляване на физическия капацитет, с които човек понякога постепенно свиква.

„Хората се сравняват с вчерашния ден. За да разберат, че има проблем, понякога трябва да се сравнят с по-дълъг период назад – дори с няколко месеца.“

Посланието му е ясно-  подобни сигнали не трябва да се омаловажават, а да бъдат причина за медицинска консултация.

Днес д-р Петър Петров е изписан от МБАЛ „Сърце и Мозък“ -  Плевен. Преди да напусне болницата, той застава за снимка с тримата лекари, които дни по-рано са били с него в операционната – д-р Александър Георгиев, д-р Димитър Дудевски и д-р Йордан Динков.

След преживяното съветът му към пациентите вече идва и от личен опит – да не подценяват стягането в гърдите, задуха, необичайната умора или промяната във физическите си възможности и да търсят медицинска помощ навреме.

А когато го питаме могат ли хората да се доверят на екипа на Клиниката по кардиохирургия в „Сърце и Мозък“-  Плевен, отговорът идва от лекар, който този път познава медицината и като пациент:

„Категорично. Аз съм живият пример.“