Програма Достъп до информация (ПДИ) публикува своя 25-и годишен доклад за състоянието на достъпа до обществена информация в България. Документът анализира правната и институционална среда през 2024 г. и отчита ключови тенденции, включително устойчивостта на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) въпреки нестабилния политически контекст. Годината е белязана от предсрочни избори и обсъждания на спорни теми като закон за лобизма и проекти за „чуждестранни агенти“. Въпреки това, ЗДОИ остава непроменен – според ПДИ това е резултат от ефективен обществен натиск и натрупан опит в защита на правото на информация. ПДИ отчита 43 съдебни дела, заведени през 2024 г., като 82% от тях са спечелени. Сред най-знаковите са искове срещу откази от Министерството на финансите и регионални инспекции по околната среда. Съдебната практика продължава да подкрепя тълкуване на закона в полза на търсещите информация.

Общо 13 018 заявления са подадени към институции през годината. Онлайн платформата pitay.government.bg става все по-популярна, улеснявайки достъпа до информация както за граждани, така и за журналисти и НПО. 87% от институциите имат вътрешни правила по ЗДОИ и публикуват информация на сайтовете си. Въпреки това, ПДИ подчертава разлики в обема и качеството на достъпната информация. Нужни са повече обучения и вътрешен контрол, за да се гарантира последователност в прилагането на закона.

„Годишният доклад на ПДИ не дава просто статистика, а и информация за реалните истории и дела, които сме водили – от строителството на водопроводи в Омуртаг и Севлиево, до решения относно замърсяване на Черно море и данни за здравословното състояние на служители в АЕЦ Козлодуй“, обясни пред Дарик адвокат Стефан Ангелов от правния екип на ПДИ. По думите му, това са примери за това как граждани и организации могат да въздействат върху институциите и да изискват отчетност и действия по реални проблеми.

Докладът завършва с 12 конкретни препоръки – от присъединяване към Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи, до ограничаване на неоправданите откази по причини, свързани с лични данни или класифицирана информация.

През 2024 г. достъпът до информация в България остава стабилен и действащ инструмент за контрол и отчетност, отчитат още от Програмата. Общественият интерес към прозрачността се запазва, а институциите – макар с различна активност – продължават да прилагат закона.