„Боташ” отново влезе в дневния ред на депутатите. Народното събрание изслушва министърът на енергетиката Жечо Станков заради сключените споразумения с турската компания, относно това какво е тяхното отражение върху „Булгаргаз” и необходимостта от предоговаряне на условията по тези споразумения.

За 13-годишния период на действие на споразумението „Булгаргаз” трябва да заплати на „Боташ” такса за услуга в размер на над 2 млрд. долара, представи информацията председателят на комисията по енергетика в Народното събрание Делян Добрев. По думите му общият обем на доставки на природен газ за година според сключеното споразумение е 9,3 млрд. кубични метра, но при пазарно потребление в България далеч под 3 млрд. кубични метра годишно.

„Съгласно наличната информация е видно, че „Булгаргаз” няма да може да изпълнява задълженията си по споразумението, но спирането на плащанията по него обаче би могло да доведе до налагане на предвидените неустойки, както и по-сериозни претенции към „Булгаргаз”, каза още Добрев.

Снимка: Делян Добрев / БТА

Снимка: БТА

По казуса дали споразумението с „Боташ” е изгодно, Жечо Станков представи установените до момента данни: 

“От страна на България как изглежда споразумението? Оставям на вас да прецените колко изгодно е то за страната. 13-годишен договор без право на разваляне, освен ако не платим предсрочно цялата сума. Българската страна реално няма достъп до мрежата на турската страна, а това си е реално един договор за покупко-продажба, защото в договора е описано, че българската страна има право да достави до терминал в Турция газа, след което газът се продава и отново се получава на входна точка България. Количествата, които цитирах в рамките на 13 години, са в размер на 53 200 мегаватчаса на ден или общо 19,418 млн. мегаватчаса годишно”. 

И добави:

“Тук обаче, на база на разговорите в комисията, стана ясно следното – българската държава има 14 слота на LNG терминалите в Турция, които биха ѝ дали възможност да пренесе максимално около 1,3 млрд. кубични метра през територията на нашата южна съседка. Това означава само по себе си, че държавата ще заплаща на годишна база капацитет за половин милиард кубични метра, които физически не можем да използваме. Сътрудниците в комисията си направиха труда внимателно да изчислят на колко средства се равнява това и това са 1,2 млрд. лв., които ще бъдат платени за срока на договора, без тази услуга физически да може да бъде ползвана”.