Доц. д-р Илия Крачунов, д.м., е специалист по пулмология и началник на отделението по пневмология и фтизиатрия в МБАЛ „Сърце и Мозък" в Плевен. Членува в Европейското респираторно общество, Българското дружество по белодробни болести и Българското дружество по сомнология. Има защитена докторска дисертация по пневмология и фтизиатрия. Професионалната му експертиза обхваща интервенционалната бронхология, торакалната ехография, изследването на нарушенията на съня и функционалната диагностика на белите дробове.

С него разговаряме за хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ), пропуснатите възможности за ранна диагноза и грижите, от които пациентите се нуждаят след изписването от болницата.

Доц. Крачунов, какво представлява ХОББ и кои са първите симптоми, при които човек трябва да потърси пулмолог?

Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е сериозно и социално значимо заболяване, довело до 3,6 млн. смъртни случая през 2023 г., което го нарежда на трето място сред причините за смърт в света. Характеризира се с хронично възпаление не само в дихателните пътища, а и в целия организъм. Това определя множеството разнообразни и тежки последици от ХОББ не само върху белите дробове, но и върху сърдечносъдовата, ендокринната, скелетно-мускулната и други системи. ХОББ влияе на съня и психичното здраве, като депресията често съпътства крайните стадии на заболяването.

Често първите симптоми дълго време остават незабелязани от пациентите и техните лекари, като се отдават най-често на тютюнопушенето, настинка или напредване на възрастта. Започва се със сутрешна кашлица и задъхване при обичайни усилия. Симптомите прогресират с месеци и години и болният свиква с тях. Ако човек често кашля, задъхва се при движение или „настива 2–3 пъти годишно", е време да потърси пулмолог.

Кои са основните причини за развитието на заболяването и какво трябва да разбираме за ролята на тютюнопушенето?

В световен мащаб най-важната причина остава тютюнопушенето. Въпреки това не са за подценяване фактори като замърсяването на атмосферния въздух, професионалните вредности и изгарянето на дърва, въглища и други горива за нуждите на домакинствата. Обсъждат се някои генетични предразположения, както и неадекватно лекувани подлежащи белодробни заболявания.

В своята кариера изключително рядко се натъквам на пациент с ХОББ, който никога не е пушил. Погрешното схващане, че тютюнопушенето е навик и избор на пациента, поставя стигма върху пушачите, че „сами са си виновни за болестта", което намалява загрижеността на обществото към пациентите с ХОББ. Тютюнопушенето е сериозна и тежка зависимост, която трябва да бъде лекувана.

С какви възможности за диагностика и лечение на ХОББ разполага отделението в „Сърце и Мозък" в Плевен?

Най-важната апаратура на пулмолога остава неговият ум. Въпреки това изследвания като спирометрия, плетизмография и изследване на дифузионния капацитет на белите дробове, както и апаратурата, включваща ехограф, бронхоскопи и скенер с висока разделителна способност, са в помощ за поставяне на диагноза, проследяване и контрол на лечението, както и за отхвърляне на алтернативни диагнози.

Понякога в крайните стадии на болестта се налагат неинвазивна вентилация със специални апарати за подпомагане на дишането и кислородотерапия. Отделението по белодробни болести разполага с всичко това, за да посреща нуждите на пациентите с ХОББ.

Как се стига до момента, в който човек приема кашлицата и задуха за част от ежедневието си, а диагнозата се поставя едва в спешното отделение?

Както вече споменах, твърде често пациентите свикват със състоянието си и не търсят лекар било то от страх от лоша диагноза, от заклеймяване поради тютюнопушенето или от неглижиране на състоянието си. По-притеснителното е, че техните семейни лекари не подозират болестта при явни симптоми на чести респираторни инфекции.

За съжаление често поставяме тази диагноза в спешно отделение на пациент с 30% дихателен капацитет по време на поредната „настинка", която всъщност е неразпознато обостряне (екзацербация) на ХОББ. В световен мащаб между 50% и 80% от пациентите с ХОББ остават недиагностицирани. Затова първата стъпка според мен е повишаване на информираността на общопрактикуващите лекари и пациентите за честотата и значимостта на болестта.

Къде най-често се пропуска възможността за ранна диагноза: в подценяването на симптомите, достъпа до изследвания или насочването към специалист?

Ранната диагностика е изключително важна за предотвратяване на тежките последици от ХОББ. Преди да е унищожена тъканта на белия дроб и бронхите, имаме най-голяма възможност да спасим живот. После крепим кула от карти.

В България достъпът до специалист е относително лесен, още повече че заболяването се развива с години. Не липсва и необходимата апаратура в кабинетите на пулмолозите. Очевидната спънка е ниската информираност на лекари и пациенти за болестта.

Как трябва да продължи грижата след изписването и какво липсва в България, за да получават пациентите с ХОББ необходимата подкрепа?

На първо място пациентът трябва да се проследява редовно амбулаторно от пулмолог най-малко на всеки шест месеца и при всяко влошаване. Ключово е придържането към инхалаторната терапия с правилна инхалаторна техника. Отказът от тютюнопушене е от огромно значение за намаляване на хроничното възпаление в белите дробове и риска от ново влошаване на състоянието. Мит е, че рязкото прекратяване на тютюнопушенето носи вреди и рискове.

Пълноценното хранене, повишената физическа активност и упражненията, насочени към укрепване на дихателната мускулатура, са други препоръчителни мерки. В по-развитите страни за пациенти с крайни стадии на ХОББ се полагат грижи в рамките на рехабилитационни програми, програми за домашна кислородотерапия и неинвазивна вентилация. Организират се групи за взаимоподкрепа, като се полагат грижи и за депресията, която често съпътства тези стадии на болестта. В България за съжаление дори не се говори за подобни действия.

В заключение смятам, че има много път пред нас като общество до осигуряването на най-добрите грижи за пациента. Оказва се, че добре подготвените медицински кадри, апаратурата и инхалаторите са крайно недостатъчни.

Необходима е държавна политика за информираност на пациентите и техните семейни лекари. Превенцията на тютюнопушенето като главен рисков фактор за развитие на ХОББ трябва да започне още в училищата. Липсва програма за отказване от тютюнопушене. Неефективни са мерките за подобряване на качеството на атмосферния въздух. Необходима е оптимизация на програмата за ваксинопрофилактика срещу респираторните инфекции, тъй като грипът, инфекцията с респираторно-синцитиален вирус, COVID-19 и други са важни фактори, обострящи болестта.

И не на последно място, нека не забравяме, че здравето е и лична отговорност. Добре информираният и мотивиран пациент може значително да ограничи пораженията, които болестта му нанася. Нека не забравяме, че ХОББ е предотвратима и лечима болест, а не присъда.