Един от най-добрите гръдни хирурзи в света, проф. д-р Томаш Щупник, избра да практика с наши лекари и за първи път да посети България за да покаже именно в Бургас оперативни методи и техники, които не просто спасяват пациенти, но подобряват качеството им на живот. Домакинството на „Сърце и Мозък“ в престижните международни обучения ще продължи и през 2023 г. Поканата към проф. д-р Щупник е от водещия специалист и ръководител на отделението по Гръдна хирургия във високотехнологичната болница в Бургас, доц. д-р Румен Филипов.

Пред Дарик специалистът, който проведе първата робот-асистирана операция със системата daVinci Х с четири ръце в Бургаска област, разясни предимствата на съвременните методи и

защо един топ хирург избира Бургас.

„За първото ниво от майсторския клас изпратих двамата ни най-перспективни млади хирурзи от отделението - д-р Димо Митев и д-р Ивослав Иванов в Любляна. Отличното им представяне улесни поканата ми към проф. Щупник, провеждането на втория етап от специализацията по еднопортални ВАТС анатомични резекции на белия дроб да се състои тук в „Сърце и Мозък“ в Бургас. Това е един от най-добрите гръдни хирурзи в света и пионер в тази област на съвременната хирургия. Годишно той извършва в Словения по 15 – 20 трансплантации на бял дроб, което предвид скромните мащаби на страната е показателно за добрата му работа. Той обаче остана силно впечатлен от нивото на професионализъм на лекарските екипи при нас в „Сърце и Мозък“, от условията в болницата и операционните. Затова лесно успяхме да договорим третият етап от майсторския клас отново да се проведе при нас през месец май 2023“, сподели доц. д-р Филипов.

По думите му, това че професор от тази величина пристига в Бургас е признание за високия професионализъм на лекарския екип на местно ниво.

Какви са предимствата на съвременния метод за пациента?

„Еднопорталната ендоскопска хирургия е техника, при която цялата оперативна интервенция в гръдния кош се извършва през един 4-сантиметров разрез. Това е най-малко травматичната техника, а ни позволява да извършим повечето оперативни интервенции върху белия дроб през този разрез. Щадяща е по отношение на кръвозагуба за пациента. Болните се възстановяват и стават работоспособни много бързо след операцията. Не се нуждаят от рехабилитация и продължително обезболяващо лечение. И не остава трайна болка, така характерна за отворената хирургия. А когато няма болка в гръдната стена, това води до добро дишане, откашляне и бързо подобряване“, обясни специалистът.

Спешно, но бързо и щадящо откриване и елиминиране на проблема

Според доц. д-р Филипов, този метод дава добра възможност при спешни случаи, тъй като позволява чудесен оглед на гръдната кухина, откриване травмите по органите или събрала се кръв или друга течност.  „Дава възможност за по-ясна картинна и решение. Но в случаите, когато има нараняване на сърцето или хранопровода се налага да разширим разреза и да преминем към конвенционална операция, защото през един порт не можем да обслужим сърцето и хранопровода.  За всички други операции обаче - еднопорталната ендоскопска хирургия е методът на избор при спешност“, категоричен е той.

Защо български пациенти избират Южната ни съседка?

Доц. Румен Филипов обърна внимание, че по отношение на специалисти, съвременни методи на работа, техника и апаратура, „Сърце и Мозък“ в Бургас не отстъпва на никоя от турските болници, напротив. „Ако има разлика тя е по-скоро в търговското отношение, което в Турция  прилагат към пациентите. Там залагат на ухажването на пациентите, което е причина български пациенти да правят този избор и да плащат една много висока цена“, коментира лекарят.

Добрите новини за модерната хирургия и здравния статус

Нещата в гръдната хирургия се промениха положително през последните 30 години, твърди доц. д-р Румен Филипов. Според него това се дължи преди всичко на развитието в медицината -  образната диагностика, реанимацията и навлизането на технологиите в хирургията. „Злокачествени заболявания на белия дроб и тимуса обикновено са бързоразвиващи се и агресивни, което години водеше до лоша прогноза. Сега ние успяваме да открием заболяванията в много ранен етап от развитието им, което автоматично подобрява прогнозата“, каза още ръководителят на отделението по гръдна хирургия във високотехнологичната болница на Бургас. Той обърна внимание и на друга положителна тенденция:

Българите все повече обръщат внимание на здравето си.

„Това е положителна промяна за последните десетилетия. Случаи, в които хората са пренебрегвали напълно здравето си вече са единици. Преди години съм бил свидетел на много пациенти тотално неглижирали собственото си здраве и тяло… имаш чувството, че това което виждаш не се случва в България, а някъде в страна от Третия свят. Сега това го няма. Хората повишиха здравната си култура. Намират време за профилактика. Не винаги толкова стриктно, както би трябвало, но имат знание и все по-правилно отношение на грижа към себе си“, сподели още доц. д-р Румен Филипов.

За ефекта от модерната медицина, за случаите, в които оперативната намеса е по-доброто решение от дългосрочното поглъщане на медикаменти и за специфични заболявания като тези на щитовидната жлеза, чуйте повече в звуковия файл от завеждащия отделението по Гръдна хирургия в „Сърце и Мозък“ в Бургас:

Кой е доц. д-р Румен Филипов?

завършва Медицинска академия, София,  придобива специалности по Обща хирургия, гръдна хирургия и военна хирургия. През 2015 г. е избран за Доцент по гръдна хирургия във ВМА, София. Професионалното си развитие започва като полкови лекар и продължава като началник отделение в Клиника по гръдна хирургия при ВМА, София, началник Клиника по гръдна хирургия МБАЛ Унихоспитал, Панагюрище и началник отделение гръдна хирургия УМБАЛСМ „Н.Пирогов“.

Опитът и компетентностите му са в областта на оперативното, торакоскопско, медиастиноскопско, роботизирано, хибридно и неоперативно лечение на онкологични и неонкологични заболявания на гръдна стена, плевра, бял дроб, хранопровод, тимусна жлеза, перикард, диафрагма, нервни структури, млечна жлеза, щитовидна жлеза. Има богат опит във високоспециализирани дейности по торакоскопска и медиастиноскопска хирургия, ехографски изследвания и фибробронхоскопия.

Специализирал е в Германия, Австрия, Русия и Унгария. Участва в над 80 научни трудове и публикации в наши и чужди списания по въпросите на торакоскопската хирургия, гръдната травма, операциите на млечната жлеза и хранопровода. Членува в Европейска асоциация на гръдните хирурзи и Българска асоциация по сърдечна, гръдна и съдова хирургия. През 2019 г. е удостоен с наградата : „Лекар, на когото българите вярват“.