Около 6,5 млн. е населението на България, според последното преброяване на Националния статистически институт. В периода между последните две преброявания населението на страната е намаляло с над 840 хил. души.
Доц. Александра Равначка от Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН очерта демографска картина в страната.
„Продължава тенденцията на топене на нацията. Тази негативна тенденция продължава, макар и с по-забавени темпове, но това е характерно за целия Европейски съюз”, коментира доц. Равначка.
Като положителна тенденция през последните години тя отчете увеличаването на броя на децата в семействата. Намалява и детската смъртност.
„Нараства териториални обхват на обезлюдяването на страната. Ясно личат териториалните диспропорции между Северна и Южна България. Държавата прилага мерки, имаме разработена стратегия за демографско развитие. Бих искал да съм оптимист, но за северозападния район шансовете за възвръщаемост на населението и увеличаване на раждаемостта са минимални”, добави тя.
Относно вътрешната миграция, доц. Равначка уточни, че се наблюдава процес младите да се насочват към по-малките населени места, но намиращи се в близост до големите областни градове.
Подробности чуйте в интервюто с доц. Александра Равначка.
На втория тур на местните избори ще се гласува по два начина – с хартия и чрез машина. Избирателните секции в страната са около 7250, като в 5900 от тях ще има и машини. Изборният ден започна в 7 часа и ще завърши в 20 часа. При наличие на чакащи пред секциите гласуването може да бъде удължено с 1 час до 21.00 ч.
На балотажа ще се гласува за кметовете на общини, кметства и райони, които не са събрали повече от половината от гласовете при първия тур на местните избори. Този път при гласуването избирателите ще могат да избират как да пуснат своя вот – чрез хартиена или чрез машинна бюлетина.
На места избирателите отново ще имат повече от 1 бюлетина, в зависимост от това колко вида избор има в населеното място, като максималните възможни са 3 – за кмет на община, кмет на кметство и кмет на район.
При избор на гласуване с хартиена бюлетина, тя се сгъва пред избирателя от членовете на секционната избирателна комисия, а на гърба ѝ се полага печат. Гласуването става зад параван, а след това избирателят занася бюлетина до комисията, за да бъде сложен втори печат и да се откъсне отрязъкът с номера ѝ. След това бюлетината се връща на гласоподавателя и той я пуска в урната. Всички хартиени бюлетини се пускат в една обща прозрачна кутия.
При попълването на хартиените бюлетини вотът се отбелязва с Х или V в квадратчето с номера на избрания кандидат, партия или коалиция или в полето „Не подкрепям никого”. Това трябва да се случи задължително със синя химикалка и без да се излиза от квадратчето. Вписването в бюлетината на специални символи като букви, цифри или други знаци прави гласа недействителен. В случай че сбърка при попълването, избирателят може да поиска нова бюлетина, но само веднъж.
При гласуване с машина избирателят получава карта, която трябва да постави в слота на устройството. Още на началния екран посочва в кои видове избори иска да участва, като след приключване на тази стъпка не може да промени избора си. След това избирателят попълва машинната бюлетина. След края на гласуването машината разпечатва бюлетините последователно. След звуков сигнал избирателят ги взема, проверява своя избор, сгъва ги, а секционната комисия поставя печат. Машинните бюлетини се пускат в непрозрачна кутия.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
