Ден след извънредната среща на върха в Брюксел, на която 27-те страни-членки дадоха зелена светлина на плана на Европейската комисия, наречен "Да превъоръжим Европа", министър-председателят Росен Желязков посети производствената база на ВМЗ-Сопот в Иганово. Часове по-късно той отиде и в завода "Арсенал" в Казанлък.
В Иганово премиерът се запозна с технологиите, производствените процеси и капацитета на предприятието в контекста на изискването за увеличаване на отбранителните сили на ЕС. Желязков разгледа ключови звена в производствения цикъл и обсъди с ръководството на завода текущите предизвикателства и възможностите за развитие на отбранителната индустрия у нас.
Заедно с премиера бяха министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов и заместник-министърът на отбраната Аделина Николова. От Министерския съвет подчертават, че визитата подчертава ангажимента на правителството за модернизация и укрепване на българския отбранителен сектор.
В "Арсенал" в Казанлък, Желязков се запозна с производствените мощности и на това дружеството. Той каза, че в двете предприятия, които е посетил, е изключително впечатлен от видяното.
„Има много възможности базирани на европейската отбранителна стратегия, както и на база на финансирането, което ще има за производителите в Европа. Трябва да сме първите, затова създаваме Център за отбранителни иновации, да следим и разработваме тенденциите както по отношение на развойната дейност, така и по отношение на внедряването на съответни технологии за модернизация на отбранителната индустрия”, каза Желязков.
Той обясни, че процентът от БВП, който отделяме за отбрана, е един от високите.
„В България има около 30 високотехнологични предприятия в индустрията и този клъстър трябва да бъде обединен в една обща синергия, за да може да имаме не само национална отбранителна независимост, но да бъдем и водещи в Европа”, каза Желязков.
Единство в ангажимента за общата отбрана
На срещата в четвърътк лидерите на 27-те се ангажираха приоритетно да проучат предложението да се предоставят на разположение около 150 милиарда евро под формата на заеми, за да може да се "налеят" повече пари в отбраната. Сред другите варианти е възможността страните членки да увеличат значително разходите си за отбрана, без това да се взима предвид при калкулацията на техния дефицит, който по принцип е ограничен до 3 процента от БВП. Това разхлабване на правилата ще доведе до деблокиране на още 650 милиарда евро.
