Съкровищата на България, в материя и дух, са проектирани върху съвременната информационна и медийна карта, в научното изследване на д-р Райна Дамяни „Системата на културното наследство в България и новата медийно-информационна среда“.

Авторката представя един аналитичен поглед върху културното наследство, цивилизационните исторически пластове, формирането и развитието на българската журналистика след 1989 и новите, постмодерните тенденции в изкуството, културата на прехода, трансформациите в информационната среда и културната политика на българските електронни медии. Книгата има бутиков облик и замисъл, в ограничен тираж, издание на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. А. Димандиев“ – АМТИИ, Пловдив.

Изследването е композирано в три основни глави, с богат илюстративен материал. Финалната част на изследването маркира някои от базовите фактори за развитие на културния туризъм в България.

Оформител на корицата  художника Христо Христов. Лицето на книгата е мозайка от знакови за авторката места и картини, като старинните градове на Пловдив и Созопол. А на снимките виждаме детайли от : фреско от Боянската църква, живописния шедьовър „Закуска в Стария град“ на Христо Стефанов, картина от цикъла на Христо Христов „Тракийски хороскоп“, „Отвори бъдещето - Песента на траките“ на Анастас Константинов и стенописа „Стълба към небето“ на иконописеца Диан Костов.

Научно-практическото изследване е интересен авторски поглед и ориентир за изучаващите журналистика, PR стратегии, арт мениджмънт, управление на културни институти и дейности от системата на културния туризъм. Авторката е фокусирала своите изследователски интереси и  намерения към връзките и взаимодействията между културните и медийни политики и практики. Книгата и се позовава и на дългогодишния опит на журналистката в печата, радиото и телевизията.

Райна е позната и като глас от емблематичното й авторско предаване „В часа на синята мъгла“ по Дарик радио, което тя създава през 1994 и води до днес /26 години, 1250 предавания на живо с участието на около 6000 гости/ А студентка от факултета по журналистика в СУ „Св. Кл. Охридски“ посвети част от своята дипломна работа на предаването, като израз на интереса и вдъхновението на най-младите хора към културната журналистика.

В началото на журналистическата си кариера, Райна Дамяни започва като репортер в печата, в началото на 90-те - в БНР, правейки журналистически разследвания в областта на културно-историческото наследство, автор на репортерска поредица по БНТ „За българските църкви и манастири“. През 2007 води телевизионния формат за изкуство „Реплики“ по ББТ и заснема документални филми-портрети.

Като художник, Райна има до момента седем самостоятелни живописни изложби, иницирала и реализирала е 22 кураторски проекти у нас и извън страната. Тя има завидна биография на организатор и откривател на арт събития, художник на корици и илюстрации на осем издания, сред които книги на Анжел Вагенщайн, Анжела Димчева, Ахмет Емин Атасой, Катя Кремзер, проф. Златимир Коларов и др. Носител е на престижни арт и медийни награди, една от тях е голямата награда на София /2014/ за принос в изкуството и културната журналистка.

Вирджиния Калчева зададе въпроси на Райна, свързани с появата на книгата и нейното бъдеще. Ето какво сподели тя:

„Предпочитам да преподавам проблематиката, отколкото да говоря за самата книга. Предстои да я представя и в онлайн формат, с идеята да съм полезна на най-младите, които ще бъдат привлечени от материята и духа в нея. Културната журналистика е на изчезване, културата е на изчезване, истинската журналистика е на изчезване.

Културното и историческо наследство са основите на всичко, на цивилизацията, на живота, на бъдещето. В един екранизиран роман „Дъждовен мирис над Балканите“ /за съдбата на една исторически съществувала, еврейска фамилия в Сараево, през Втората световна война/ се казваше, че „Да узнаеш всичко за света, трябва да опознаеш семейството си, да опознаеш своето семейство, означава да узнаеш всичко за себе си.“

Културно-историческото наследство за мен, не са учебниците, туристическите картички, сувенирните магнитчета. Преди години, в интервю, бях акцентирала върху това, че с розово масло и цървулки, няма как да шашнем Европа и света.

Кристо Явашев…го показа, доказа. Мисля си, че той с мълчалив поглед на безразличие и неодобрение, би погледнал на идеята, да кръщаваме каквото и да е, на негово име, особено на Националната художествена академия. Това би било проява, израз, според мен, на национален комплекс, духовна импотентност и гузна съвест.

Райна Дамяни е част от фестивалния екип на българо-израелския проект „Българска душа на святата земя“, предстои шестото издание на международния форум със седалище Бат Ям – Тел Авив. В края на май, 2019, Райна откри в Израел, в рамките на фестивала, изложбата си „Български и еврейски знаци и символи.“ Част от картините, ще бъдат показани онлайн, в рамките на тазгодишното издание на фестивала, което в момента подготвя своя старт.