Даниела Везиева е водач на евролистата на партия Български възход и водач на русенската листа с кандидати за народни представители за националния парламент. Партията е с номер 16 в бюлетината.
Г-жо Везиева, какво ви подтикна отново да излезете напред?
Получих покана от генерал Стефан Янев да водя евролистата на Български възход и приех това като оценка от него. В качеството му на приемиер ние бяхме един екип. Не съм член на партията, но той е приел моята експертиза и това ме радва. Знам как се работи с него, той би отстоявал до последно националните интереси и достойнството на всеки един от нас.
А какво бихте избрали, ако партията прескочи бариерата за влизане в националния парламент, вие сте и единственият русенец в листата.
Ще направим този избор след изборите, листата за Русе е съставена от изключителни професионалисти, така че ако избера друго пак ще има кой да заеме достойно мястото. Листата за Европарламента също е от много достойни личности.
Има ли област, и ако да, коя е тя, в която страната ни да има стратегия, без да следва общата стратегия на ЕС?
Първо да кажа, че няма национална стратегия, която да отстояваме в ЕС и правилният въпрос е кога ще направим такава.
Ако погледнем какво казват социолозите, коалиционно управление в името на България или отстояване на идеалите на партията?
Коалиционно управление, защото идеалите на партията са идеалите за битката на страната ни. От ден първи на създаването на Български възход това е основната цел-да се запази достойнството на всеки един гражданин и да имаме развита държава, така че поколенията след нас да се чувстват добре и да знаят защо остават в България.
Казахте, че нямаме национална стратегия, кои проблеми сте забелязала в модела на управление, които трябва де се поправят и какви са вашите предложения?
Това, което виждаме в последните три години е, че нямаме модел на управление, имаме решаване на някакви конкретни проблеми, когато настъпи критичен момент и точно това произтича от факта, че нямаме национална стратегия. Управляваш стабилно, когато имаш ясни политики и механизми за постигането им. И огромния проблем на България е, че в последните години, който и да дойде започва от начало. Национална стратегия означава нещо, което е прието с голямо мнозинство и независимо кой ще дойде на власт, той следва тези политики. Това е правилния модел, имаме примери - Унгария, Словакия, Полша, те работят така.
Последното ви гостуване при нас през ноември миналата година беше преди премането на бюджета и не беше ясно дали и как ще влезем в Шенген. Сега отново говорим за Шенген и Еврозоната. “За” Шенген и “срещу” Еврозоната?
Нито едно от двете. В крайна сметка през 2007-ма година, с влизането ни в ЕС България е приела споразумение, в което е казала, че след изпълнение на критериите ще влезе в шенгенското пространство и в Еврозоната. 17 години по-късно въпросът “дали” не стои, стои въпросът “как”. Тези параметри от 2007-ма претърпяха промени и те трябва да бъдат актуализирани и то съобразно нашата политика на развитие - икономическо, социално, образователно.
А отговора на въпроса “как” ?
Като защитим нашите икономически интереси. Влизането в Еврозоната трябва да стане по начин, по който да имаме икономически буфер. Без такъв това ще се отрази зле. Хърватия влезе наскоро в Еврозоната, но имаше икономически буфер като туризма, те предлагат уникална туристическа услуга, която пое тази разлика в цените и т.н.Виждаме, че те в момента се задъхват, резултатите не са такива, каквито и те очакваха. Влизането ни сега, с бюджет, който е проинфлационен, с дефицит, който най-вероятно ще надскочи 3%, това не е добре икономически за нас. Отделн, че не сме изпълнили условията по докладите. Така че това ще се отложи. Въпросът е в този период, в който отлагаме какъв икономически модел ще си наложим, така че промяната на еврото да не ни удари като шок. Ние наскоро имахме икономически форум и всички икономически анализатори се обединихме около идеята, че влизането в момента не е добър вариант. Ние трябва да се подготвим за това влизане.
Усвояването на Еврофондовете и този прословут план за възстановяване и устойчивост?
Именно той е такъв буфер, но фактът, че ние вече втора година не го усвояваме означава, че изоставаме и в тази част.
Къде бъркат нашите политици?
Не мога да кажа дали бъркат или толкова могат, но когато се наемаш да управляваш един процес, ти трябва да знаеш как да го управляваш. Не можеш да се учиш, управлявайки една държава, трябва да си научен.
Енергетиката е също една важна тема, по която като че ли все още не се говори по изборите. Какво трябва да знаят хората - ето от 1 юли отново ще увеличават тока, а за обикновения човек енергетиката е това-цената на парното, цената на тока. Дали горивото ще бъде американско или руско, дали ще е АЕЦ Белене или АЕЦ Козлодуй, като че ли не ни интересува толкова.
Естествено, че така. Крайният потребител го интересува като отиде да плати сметката, цената да е съотносима към доходите, които има. Ние бяхме доскоро износители на ток и всичко изглеждаше добре. Зелената сделка обаче постави едни съвсем различни параметри, фокусирахме се върху друг вид енергия, която да попълни този микс, образуващ цената на тока и оттам се пораждат тези трусове, които са перманентни. В крайна сметка, дори и в Европа признаха, че атомната енергия не е зелена и е най-евтина. И нашият фокус трябва да бъде върху това- разширяване на Козлодуй, втора централа, това е въпрос на стратегическо планиране. Но не трябва да се отказваме от атомната енергия, и да залагаме прекалено на зелената. Зелената сделка според мен ще претърпи големи корекции и тя трябва да претърпи такива, ако искаме Европа да остане силен икономически съюз. В момента ние не сме конкуренти на останалия свят, откъдето и да го погледнем. Не само заради Зелената сделка, но и заради тежката административна регулация, която има в рамките на ЕС. Който и бизнес да вземем-земеделие, туризъм, той не е конкурентен в сравнение с всички държави извън ЕС, заради което и българите не остават на нашето Черноморие, а предпочитат да отидат в други държави. Малкият и среден бизнес в Европа през последните години е с изключително ниски параметри. Има нужда от нов икономически план за ЕС.
Минахме през голяма част от темите, които са общоевропейски, но засягат и страната ни, но вие сте и кандидат за национален парламент. Русенските теми си остават същите - въздуха, магистралата, втори мост над Дунав.
За съжаление е така. Тези теми са обвързани не само с бюджета и с това как се планира в рамките на поне 5 години. За малко не можахме да пуснем Летището, бяхме на косъм от решението, което щеше да отпуши много трафика и една такава инфраструктура би довела до това инвеститорите да гледат на Русе по друг начин. В същото време виждаме, че транспорта по реката не е в най- доброто си състояние, а бизнеса следва траспортната инфраструктура. Така че темите през последните 10 години са един и същи в Русе. Оправданието е, че през последните 4 години имаме кратки правителства, къси хоризонти и това трябва да се промени. Без един дългосрочен хоризонт на едно управление трудно биха могли да се решат дългосрочни проблеми. Ако продължаваме да се държим така, сякаш държавата е нещо различно от нас, да наказваме като не ходим да гласуваме, това не води до положителен резултат.
Вашата цел номер едно, нещо, което бихте искали да постигнете в слеващия парламент?
Стратегия. Липсва ми националната, но най-вече ми липсва икономическата стратегия. В момента има огромен дисбаланс между Северна и Южна България.
Мястото на Русе в тази стратегия?
Централно. Русе е уникален град с много възможности.
Желая ви успех!
Чуйте разговора в звуковия файл.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
Още по темата
- Даниела Везиева: Преосмисляне на общия икономически модел на ЕС ще направи страните-членки достатъчно конкурентноспособни
- Даниела Везиева: Популизмът “трябва да влезем в еврозоната утре“ няма да ни свърши работа, нека използваме времето, за да създадем силен икономически буфер
- Даниела Везиева: В ЕП трябва да сме равноправни партньори, а не послушни изпълнители
- Даниела Везиева спечели делото срещу НВУ „Васил Левски“ за отнетата й докторска степен