Това предупреждение в интервю за "Файнаншъл Таймс" отправи датският премиер Мете Фредериксен.

"Тези офанзиви „вероятно едва започват“ и основната им цел е да „разделят“ европейците, каза още тя.

Според Фредериксен НАТО вече не може да се задоволява с реактивна позиция. Нарушения на въздушното пространство, кибератаки, мистериозни дронове, прелитащи над военни обекти, и дори саботаж на инфраструктурата: все това са инциденти, които Мете Фредериксен описва като части от стратегически пъзел, чиято цел е ясна: „Да ни заплаши, дестабилизира и настрои един срещу друг.“

Напомнянето беше брутално миналата седмица, когато неидентифицирани дронове причиниха временното затваряне на главното летище в Копенхаген и няколко регионални летища. Подобни устройства бяха забелязани близо до военни бази, което европейските дипломати определиха като „събуждане“ за целия Съюз.

Тези нахлувания идват след серия от инциденти, приписвани на Москва. Миналият месец руски самолети – както дронове, така и пилотирани самолети – увеличиха нахлуванията си във въздушното пространство на НАТО. За първи път от 2022 г. насам съюзнически изтребители свалиха руски дронове над Полша. На два пъти Алиансът свика извънредни заседания, осъждайки „безотговорни действия“.

Впоследствие той стартира нова операция за наблюдение, наречена „Източен страж“, мобилизирайки допълнителни ресурси от Дания, Франция, Обединеното кралство и Германия.

Какъв трябва да бъде отговорът?

За Мете Фредериксен заплахата далеч надхвърля само проблема с дроновете. Тя включва и саботажа на инфраструктурата, регистриран през последната година – палежи, прекъсвания на подводни кабели, кибератаки, насочени към Германия, Полша, балтийските държави и Обединеното кралство.

Тя подчертава, че отговорът на тази офанзива не включва просто закупуване на нови технологии: „Няма да спре само с подобрени възможности. Този тип война играе именно върху нашата уязвимост към разделения.“

Тази седмица Копенхаген е домакин на две срещи на върха, посветени на европейската сигурност и помощта за Украйна. Първата събира членове на Европейския съюз, втората  включва партньори като Обединеното кралство и Украйна, ще се проведе в присъствието на генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

Сред обсъжданите възможности е създаването на „стена от дронове“ по източните граници на Европа – цифрова и физическа бариера, предназначена да засили противовъздушната отбрана срещу Москва.

Глобална мобилизация

Дания, изненадана от скорошните нахлувания, обяви спешното закупуване на оборудване за борба с дронове. Няколко съюзници, включително Германия, Франция, Норвегия и Финландия, предложиха своята помощ.

Дори Швеция, историческият съперник на Копенхаген, предложи своята технология, която един датски служител определи като „особено унизителна“. Мете Фредериксен, от своя страна, постави нещата в перспектива: „Не сме единствените, които преживяват подобни епизоди.“

Докато Източна Европа отдавна настоява да се даде приоритет на противовъздушната отбрана, този нов проект предизвика известно напрежение в южните и западните страни, загрижени за финансирането на системи, чиито по-голямата част от ползите биха се отдавали на техните северни и източни съседи.

Но дипломати, участващи в подготовката на срещата на върха, казват, че са уверени: трябва да се появи компромис, с окончателно одобрение на следващата среща в Брюксел.