Автоматичното увеличаване на минималната работна заплата с формула, обвързана със средната, е "най-вредното нещо" за пазара на труда. Това заяви пред БиТиВи Любомир Дацов – член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите. Причината - такава формула, каквато се използва у нас в последните две години, засилва процикличността и създава икономически дисбаланси.

"Когато имаш проблем с изпреварващ ръст на доходите той причинява прегряване в икономиката. В рецесия предизвиква допълнително затягане. Какво ще правим при криза – ще намаляваме доходите ли", отбеляза икономистът и допълни, че минималната заплата трябва да бъде резултат от икономически анализ, а не от автоматизъм или социален натиск.

По думите му обвързването на минималната заплата със средния доход за страната не позволява достатъчна икономическа гъвкавост. Според Дацов ръстът на минималния доход с 12.6% води до предизвикателства заради индексацията:

"Автоматично през следващата година всичко се вдига с 12.6%. Идната година обаче, предвид инерцията на икономиките, свиването на индустрията, политическите предизвикателства, ангажиментите към войната с Украйна ведно с митата на Тръмп, за Европа предстои труден период на политическа несигурност и икономически предизвикателства".

Припомняме, че от 1 януари 2026 г. минималната работна заплата ще бъде 1213 лв. (620.20 евро). Размерът ѝ ще се повиши с 12.6% или със 136 лв. спрямо сегашната ѝ стойност. Това предвижда подготвеният от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) проект на постановление на Министерския съвет, който е публикуван за обществено обсъждане.

Ако влезе в сила предложението, по-високият размер на минималната заплата ще увеличи доходите на близо 600 000 души. По данни на Националния статистически институт назначените на минимална основна работна заплата по трудов договор и пълно работно време към второто тримесечие на 2025 г. са около 456 700 души.

Според социалното министерство по-високият размер на минималната работна заплата ще допринесе за намаляване на бедността сред работещите и ще повиши покупателната способност и потреблението на най-нискодоходните групи от пазара на труда. Предложеният размер от 1213 лв. отговаря на прогнозите за ръста на брутния вътрешен продукт и пазара на труда в България.

Според Дацов фискалният риск се задълбочава. Той твърди, че ако не се предприемат сериозни мерки, бюджетният дефицит на страната ни може да надхвърли 3% от БВП.

"Дефицитът ще е толкова голям, колкото правителството реши да бъде", каза Дацов, намеквайки, че все още има механизми за корекция. Той обаче предупреди, че системни практики като автоматични увеличения на заплати в МВР, образованието и администрацията генерират натиск върху бюджета и инфлацията.