Днес в България и много други страни се отбелязва Световният ден на розовата фланелка. Фланелката и цветът символизират неприемането на тормоза и насилието в училище. Денят се отбелязва във всяка последна сряда на месец февруари.

Учениците от СУ „Св.Св. Кирил и Методий“ в Созопол казаха „Не на насилието в училище“ с флашмоб и пускане на розови балони в небето. Събитието се превърна в празник за всички деца, които се включиха в голямо хоро заедно със своите учители.

„Община Созопол подкрепя всяко усилие в борбата срещу насилието над деца, независимо дали е в училище, или извън него“, каза секретарят на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни Яна Сотирова .

Всички служители на община Созопол потвърдиха ангажираността си към проблема като днес също облякоха розовата фланелка с грижа към децата. 

Всичко започва през 2007 г. като протест срещу инцидент, свързан с тормоз в едно училище в Канада. През 2008 г. премиерът на Британска Колумбия обявява този ден - последната сряда от февруари, за ден срещу тормоза в училище.

Всяка следваща година все повече ученици го честват, идвайки в училище с розови тениски и дрехи, на които пише „Тормозът спира тук“ и „Ден на розовата фланелка“.

Много деца живеят изолирани, защото са болни, неприемани, с ниско самочувствие или различни! Много ученици са жертва на обиди и унижения и не знаят как да се справят с това, как да се защитят, как да преминат през преживяното...



Денят на розовата фланелка е само повод да си напомним, че от всички нас зависи какъв ще бъде животът ни. От нас зависи да научим децата си, че насилието не решава нищо. Че проявите на насилие не ни правят по-готини. Че не е мъжкарско да набиеш някой по-слаб от теб и да споделиш това "геройство" в мрежата, за да спечелиш лайкове. От нас зависи. И от възможността ни да общуваме с децата си, да им даваме добър пример.

Специалистите съветват да говорим открито с децата си за този проблем. Колкото повече разговаряте с децата си за тормоза, толкова по-сигурни ще се чувстват да споделят с вас, когато станат свидетели или жертви на подобни прояви. Проявявайте интерес не само към часовете и заниманията им, но и към чувствата им.