Д-р Михаил Протич от близо година завежда Центърът по електрофизиология и кардиостимулация към болница „Сърце и Мозък“ в Бургас. Целтите му са да развие звеното и най-вече да обучи ново поколение специалисти. 

Пристига тук привлечен от предизвикателството да направи по-достъпни за хората най-съвременните методи, които до сега бяха причина пациентите да пътуват до столицата. „Тази специалност в кардиологията се занимава с ритъмни и проводни нарушения на сърцето и тяхното диагностициране и лечение. Работя от 2000 г., а в  по-тясната електрофизиология от 2005 г. Имам опит в тази наука, която не е много популярна в България. И вярвам, че мога да помогна на хората в Бургаски регион. Привлече ме и самата болница „Сърце и Мозък“, защото през последните 2 години тя събра блестящи екипи от специалисти, дори и такива на световно ниво. Виждам с всеки изминал ден, как тази болница се развива с успешното лечение на голяма палитра от заболявания“, сподели кардиологът, който е сред единиците в страната и единствен в нашия регион с квалификация за експертно ниво по електрофизиология и ниво за имплантация на сърдечни устройства.

През годините д-р Протич е бил ръководител на първата електрофизиологична (ЕФИ) лаборатория извън София в „МБАЛ- Тракия“, бил е кардиолог в сектор „Инвазивна електрофизиология и електрокардиостимулация“ към УМБАЛ „Св. Анна“. Завеждал е и Отделението по електрофизиология и кардиостимулация в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечносъдов център“.

Член е на Българското кардиологично дружество, Съсловното сдружение по електрофизиология и кардиостимулация в България, на Европейското дружество по кардиология и на Европейската асоциация по сърдечен ритъм (EHRA).

В навечерието на професионалния празник на лекарите - 7 април, ето какво сподели пред Дарик, водещият специалист: 

Д-р Протич, кои са новите методи за предпазването на сърцето от развитие на сърдечна недостатъчност?

Освен медикаментозната терапия /с група глифлозини/, които през последните десет години започват да добиват все повече популярност и да стават част от нашите препоръки при лечение на заболявания като хипертония, сърдечна недостатъчност и диабет, в моята специалност това става, чрез имплантирането на специални пейстмейкъри, които имат за цел да подобрят помпената функция на сърцето, по този начин се борим с проявите на сърдечна недостатъчност и се подобрява значително качеството на живот на нашите пациенти. Разбира се, не за всички пациенти това лечение е приложимо. И нашата цел да подберем тези от тях, на които можем да помогнем. Не бива да подлъгваме хората, че това е единствения начин за лечение и то не е самостоятелно, а е свързано и с медикаментозно лечение.

Тези устройства, които се имплантират влизат в алгоритъма за лечение на сърдечната недостатъчност, освен медикаментите.

Вие сте специалист в областта на ритъмно-проводните нарушения. Какво представляват те и кои са най-често разпространените видове сърдечна аритмия при хората?

Ритъмните и проводните нарушения са две страни на електрическо заболяване на сърцето. Проводните  са свързани със забавяне на сърдечния ритъм и блокиране на електрическите импулси в сърцето, които го карат да работи правилно. Там можем да помогнем с имплантирането на пейстмейкъри. Вече можем да поставяме и нови устройства за физиологично пейсиране. Търсим най-правилния начин за преодоляването на тези проводни нарушения, а пък ритъмните засягат пациенти, които имат т.нар. тахикардии /прескачания или сърцебиене/.

Това, с което помагаме на пациентите със симптоми и оплаквания, които в някои случаи стигат до загуба на съзнание при сърцебиене, е с кръвна манипулация през венички на краката. Това не е операция, а електро физиологично изследване на сърцето, което не води до рискове за пациента и е много добре контролирано. Чрез него можем да възбудим сърцето за да открием правилно мястото, отговорно за ритъмното нарушение. В 99% от случаите можем да помогнем. Не казвам 100%, защото такава сигурност в медицината не съществува. Има аритмии, които се откриват много трудно и се отдават за лечение. За щастие, новите методи дават много повече възможности и аз съм оптимист, че близките години ще можем да заявим, че 100% помагаме на пациентите.

А най-честите аритмии, които се срещат при хората са свързани с напредването на възрастта  - предсърдното мъждене, което обхваща до 3% от населението на земята. Но с напредването на възрастта вече има тенденция да увеличаваме живота на хората. С развитието на технологиите и цялостно на медицината, животът на хората се увеличава, съответно тези аритмии също. Една статистика, която не обхваща България, но е за САЩ и Европа, сочи че 15% от хората на 80-годишна възраст имат предсърдно мъждене. Това не е аритмия, която пряко може да доведе до смърт, но в хода на това заболяване се развиват симптоми, които тревожат пациентите и те ги насочват към лекар, а в последствие могат да се развият симптоми, които да са непоправими. Такива са проява на сърдечна недостатъчност до симптоми на усложнения на аритмията с  получаване на мозъчно съдово увреждане с т.нар. мозъчен инсулт. Тоест това е значимо заболяване с най-голяма популация, усложнения и хоспитализации. Иначе самата аритмия се лекува сравнително успешно от електрофизиологията с прилагането на методи за т.нар. аблация – или фигуративно казано изгаряме тези места в сърцето, които поддържат тази аритмия. И колкото по-рано се намесим в хода на това заболяване, толкова повече шансове за успех има лечението, защото с времето зоните виновни за аритмията стават все повече.

Какъв трябва да бъде добрият кардиолог?

Добрият кардиолог трябва да може да познава всички възможности и специалности, които могат да помогнат в правилното лечение на един пациент. И да може да го насочи дали към съдова интервенция или на коронарните съдове или към оперативно лечение. И аз имам привилегията да работя с един от най-добрите, даже бих казал най-добрият в България – д-р Владимир Корновски и неговият екип. Те са великолепни специалисти, които развиват иновативни методики за света и се оказва, че тук в Бургас е единственото място в страната, където се прилагат. Това са едни мини инвазивни интервенции, които дават много по-бързо възстановяване на пациента.

Бихте ли отправили пожелание към своите колеги в навечерието на 7 април!

Не искам да бъда тривиален. Моето пожелание е да обръщаме внимание на всеки един пациент, независимо от неговото социално или интелектуално ниво.

Пациентите са хората, на които ние трябва да помагаме. И разбира се, развитието на всеки един от нас да продължи като не забравяме своя дълг - да предаваме нашите знания на следващите поколения.