Вчера и днес беше обявена мярката „зелен билет” срещу мръсния въздух. И макар да се оказа, че нивата на фини прахови частици останаха в нормите, това повдигна въпросите как хората да се предпазват, когато замърсяването е повишено. Предпазните маски с филтър са добро решение, но най-разумно би било да останем у дома, ако това е възможно, каза пулмологът д-р Петър Чипев. Той уточни, че за хората, за които това не е възможно, поне личните предпазни средства са препоръчителни.
От думите на д-р Чипев стана ясно, че не може точно да се отчете дали заради повишението на замърсяването във въздуха от началото на седмицата, случаите на оплаквания от белодробни проблеми са се увеличили, тъй като в момента е и сезонът на вирусните инфекции. Въпреки това той каза, че най-вероятно и заради сезонът на болестите, чийто пик е точно края на януари и началото на февруари, и заради повишаването на нивата на фини прахови частици през последните дни, случаите да оплаквания от обострени дихателни състояния са се увеличили.
Когато има замърсяване на въздуха, най-добре би било хората да избягват излизането навън като цяло. Но когато това не е възможно, пулмологът д-р Петър Чипев препоръча:
„Когато човек работата му или ежедневието му налага това да се излиза, въпреки това да се стреми да ограничава престоя си на открито. Когато това не е възможно, да се използват по възможност лични предпазни средства – най-вече маски с SST филтър, който филтрира поне 95% от фините прахови частици, доколкото това помага. Има и филтриращи маски, които предпазват от различни токсични газове, които има замърсения въздух, но така обикновените маски, които можем да вземем от аптеката, трябва да филтрират по-голяма част от фините прахови частици. Поне в някаква степен да се намали вредата, доколкото е възможно.”
За хората с белодробни проблеми ситуацията обаче е малко по-различна.
„За тях по-скоро трябва действително да се внимава въобще да се излиза навън, при положение че една част от по-сериозно болните не са и на работа. Няма нужда да излизат, по-добре да си стоят вкъщи”, уточни д-р Чипев.
На въпрос шаловете предлагат ли нужната защита, ако нивата на фини прахови частици във въздуха са повишени, пулмологът отговори така:
„Шалът няма как да предпази. Просто говорим за частици, които са с такъв диаметър, че могат да достигнат до малките дихателни пътища, т.е. два микрометра като диаметър. Шаловете не са толкова плътни, а пък газовете, които са молекули, са с още по-малък диаметър. Просто няма как да се филтрират през такива материи.”
Той обясни как се отразява мръсният въздух на хора, които страдат от различни белодробни заболявания.
„Хората, които имат такова хронично възпаление, такива въпросни частици, които иначе при здрав бял дроб не предизвикват бурна реакция на възпаление, при хронично болните я предизвикват и това означава за хронично болните влошаване на тяхното заболяване. И това влошаване може да е много бързо и много тежко, и съответно колкото по-тежко е заболяването в хроничен аспект, да има по-силна реакция, да се налага хоспитализация и лечение в болница. Не е изключено при инхалиране на едно голямо количество токсини, при хора с много малък белодробен капацитет, това действително да има сериозни здравни последствия. Повечето хора, които са здрави, които нямат такива проблеми, разбира се, това, което може да се усети не е нещо сериозно. То преминава и след като се излезе от тази замърсена среда, но за хронично болните действително може да е и фатално в някои случаи.”
Д-р Петър Чипев уточни, че в дългосрочен план излагането на мръсен въздух може да има неблагоприятни последствия.
„Може в дългосрочен план, поне за България в големите градове, такива замърсявания прекомерни на въздуха, се отчитат в определени сезони, в определени части от годината. Доколкото хората живеят в големия град целогодишно, особено в тези сезони, в които е замърсен въздуха, в продължение на години, това най-вероятно има негативен ефект върху тяхното здраве. Т.е. води до такова възпаление, както споменах, което зависи от възрастта, но да кажем след десетки години може да доведе до състояния като ХОББ, като хроничен бронхит, т.е. болести. Говорим за хора, които не си вредят, разбира се, и по друг начин, защото не е само замърсеният въздух, а и тютюнопушенето, и работата в замърсена среда. Но ако вземем чисто мръсния въздух като фактор, когато живеем в тази среда в продължение на години и се инхалира, действително може да има негативен ефект в дългосрочен план”, каза пулмологът.
А относно това как можем да се предпазим от развиване на белодробни заболявания заради мърсния въздух, д-р Чипев коментира:
„Това, което хората най-вече трябва да правят, е да не вредят на белия си дрон, т.е. да избягват тютюнопушенето и инхалирането да кажем в работна среда на замърсена среда. Иначе редовното спортуване, трениране на дихателната система, плуване, йога и т.н. се отразяват благоприятно, смята се. Няма нещо, което да ядем и да инхалираме, освен чист планински въздух, и да правим, което на 100% да ни защити от това да развием някакъв проблем – белодробен, остър или хроничен. Но здравословния начин на живот, разбира се, е препоръчителен като предпазна мярка.”
Д-р Петър Чипев поясни, че дори за хората без дихателни проблеми, мръсният въздух може да се отрази чрез кашлица, задъхване или дразнене в гърлото и те също трябва да избягват излизането навън в дните, в които замърсяването е повишено.
