За сърдечносъдовите заболявания дълго време се говореше предимно като за мъжки проблем. Жените са много по-дисциплинирани, когато става дума за профилактика на рака на гърдата или гинекологичните заболявания, но рядко мислят за сърцето си, докато не се появи проблем. А това е една от заблудите, които съвременната кардиология постепенно разбива.

Женското сърце не е просто по-малко мъжко сърце, а сърдечносъдовият риск при жената има своите особености и се променя през различните периоди от живота ѝ, заяви за рубриката на Дарик „Най-добрите лекари“ кардиологът д-р Иванка Гоновска.

И тук не става дума само за възрастта, килограмите, холестерола или високото кръвно. В медицинската история на една жена има събития, които на пръв поглед нямат нищо общо с кардиологията, но години по-късно могат да се окажат важни.

Едно от тях е бременността.

Организмът на жената тогава преминава през огромна промяна, а сърдечносъдовата система работи при съвсем различно натоварване. Именно затова бременността понякога се определя и като своеобразен естествен стрес тест за сърцето.

Прееклампсията и гестационната хипертония например не приключват непременно като тема с раждането на детето.

„Ако една жена е имала прееклампсия или високо кръвно налягане по време на бременността, е добре да го каже на кардиолога си дори 15 или 20 години по-късно. Това има значение при оценката на бъдещия ѝ сърдечносъдов риск“, обяснява д-р Гоновска.

Подобно е значението и на гестационния диабет. При повечето жени стойностите на кръвната захар се нормализират след раждането, но преживеният гестационен диабет остава сигнал за повишен риск от последващи метаболитни нарушения и развитие на диабет тип 2.

Има и едно сравнително рядко, но сериозно заболяване, за което извън медицинските среди почти не се говори – перипарталната кардиомиопатия. Тя представлява нарушение на функцията на сърдечния мускул, което може да се появи в края на бременността или в месеците след раждането.

Коварното е, че част от симптомите лесно могат да бъдат приети за нормални за този период – умора, задух, сърцебиене, отоци.

По думите на д-р Гоновска не всеки подобен симптом означава сърдечно заболяване, но изразеният или прогресиращ задух, особено ако се появява и в покой, не бива да се обяснява единствено с недоспиването и грижите около новороденото.

Години по-късно идва друг период, в който сърдечносъдовият риск при жената отново се променя – менопаузата.

Обикновено я свързваме с горещи вълни, безсъние, промени в настроението и качване на килограми. Кардиологът обаче гледа и други показатели.

С намаляването на нивата на естрогените настъпват промени в липидния и въглехидратния метаболизъм, съдовата функция и разпределението на мастната тъкан. При част от жените се покачват артериалното налягане и LDL-холестеролът, увеличава се висцералната мастна тъкан и постепенно се променя общият кардиоваскуларен риск.

Затова периодът около менопаузата е добър момент една жена да провери не само хормоните си.

Кръвното налягане, липидният профил, кръвната захар и гликираният хемоглобин могат да дадат много повече информация за бъдещия риск, отколкото усещането „нищо ми няма“.

„Не е необходимо здравият човек да прави всички възможни кардиологични изследвания. Важното е първо да се оцени индивидуалният риск – възраст, кръвно налягане, холестерол, тютюнопушене, диабет, фамилна анамнеза. След това вече се преценява дали са необходими допълнителни изследвания“, уточнява д-р Гоновска.

И ако високият холестерол или кръвното могат с години да останат незабелязани, има симптоми, при които времето е от решаващо значение.

Един от тях е болката в гърдите.

Жените също получават класическата притискаща или стягаща болка зад гръдната кост при инфаркт, но при част от пациентките проявите могат да бъдат по-нехарактерни – задух, гадене, внезапна слабост, студена пот или дискомфорт в горната част на тялото.

Точно тук понякога се губи ценно време. Симптомите се отдават на стрес, преумора, стомашен проблем или хормонални промени.

При съмнение за остър коронарен синдром обаче няма място за изчакване, подчертава кардиологът.

Другото оплакване, което почти автоматично свързваме с „нерви“, е сърцебиенето.

В много случаи то действително може да бъде доброкачествено, но зад усещането, че сърцето „прескача“, понякога стои аритмия. Особено важно е предсърдното мъждене – най-честата продължителна сърдечна аритмия.

При някои хора тя причинява отчетливо сърцебиене, неравномерен пулс, задух и намалена физическа издръжливост. При други може почти да няма симптоми.

Опасността при предсърдното мъждене е друга – то увеличава риска от образуване на тромби и исхемичен мозъчен инсулт. Именно затова установяването му навреме е толкова важно.

Следващата стъпка може да бъде стандартна електрокардиограма, Холтер ЕКГ или друго изследване според конкретния случай и оплакванията на пациента.

Има и една сравнително нова област, в която кардиологът все по-често работи рамо до рамо с друг специалист – онколога.

Кардиоонкологията се развива бързо именно защото успехите в лечението на рака са огромни и все повече пациенти живеят дълги години след поставянето на диагнозата. Част от противотуморните терапии обаче могат да засегнат сърдечносъдовата система.

При определени химиотерапевтици, HER2-таргетни лекарства и при част от пациентите, подложени на лъчетерапия, се налага проследяване на сърдечната функция.

Тук голямо значение има ехокардиографията.

Освен познатата фракция на изтласкване на лявата камера, съвременната ехокардиографска диагностика позволява да бъде проследен и глобалният надлъжен стрейн – GLS. Това е показател, чрез който в определени случаи могат да бъдат уловени ранни промени в миокардната функция, преди да се стигне до ясно изразено понижаване на фракцията на изтласкване.

Идеята не е онкологичното лечение да бъде спирано при всеки минимален проблем, а евентуалната кардиотоксичност да бъде открита достатъчно рано и пациентът да бъде проследяван съвместно от онколог и кардиолог.

А какво от всичко това трябва да запомни една напълно здрава жена на 40 години?

Според д-р Гоновска най-малкото трябва да познава собственото си кръвно налягане, стойностите на холестерола и кръвната захар и да знае има ли в семейството ѝ случаи на преждевременен инфаркт или инсулт.

При жените има още няколко важни въпроса – как са протекли бременностите, имало ли е прееклампсия, гестационна хипертония или диабет и кога е настъпила менопаузата.

На пръв поглед това са отделни събития от различни периоди на живота. За кардиолога обаче те са части от една и съща история.

И може би точно тук е голямата промяна в съвременната профилактика – да не чакаме първата сърдечна диагноза, за да започнем да се интересуваме от риска.