Националната мюсюлманска конференция избра д-р Ахмед Хасанов за главен мюфтия и д-р Мустафа Хаджи за председател на Висшия мюсюлмански съвет. 

Кандидатите за главен мюфтия бях двама – досегашният председател на Висшия мюсюлмански съвет Ведат Ахмед и досегашният заместник-главен мюфтия д-р Ахмед Хасанов. 

Двама бяха и кандидатите и за председател на Висшия мюсюлмански съвет – досегашният главен мюфтия д-р Мустафа Хаджи и досегашният районен мюфтия на Плевен Мурад Бошнак. 

По време на конференцията Ведат Ахмед и Мурад Бошнак оттеглиха кандидатурите си заради несъгласие с явното гласуване. 

Кандидатурите на д-р Ахмед Хасанов за главен мюфтия и на д-р Мустафа Хаджи за председател на Висшия мюсюлмански съвет са издигната от няколко районни мюфтийства, сред които са Благоевград, Варна, Кърджали, Пазарджик, Русе, Силистра. 

Ахмед Хасанов е роден през 1977 г. в Омуртаг, обл. Търговище. Началното си образование завършва в село Зелена морава, а Средното – в духовно училище „Нювваб“ в Шумен, показва справка в официалния сайт на Мюсюлманското изповедание. През 2002 г. се дипломира от Висшия ислямски институт в София. 

През 2001 г. взема участие в традиционното Състезание за художествено четене на Коран-и Керим в Иран. В периода 2002-2003 г. изпълнява длъжността на имам във „Фъндък джамия” в Омуртаг, се посочва в сайта. 

Завършва магистратурата си през 2007 г. в Катедрата по основни ислямски науки на Института за социални науки към Анкарския университет със защита на дипломната си работа на тема „Живот, творчество и трудът на Юсуф Зияеддин Езхери „История на Корана“. От 2008 до 2010 г. работи като ваиз в Районно мюфтийство - Търговище.

През 2010 - 2012 г. е учител и директор в Учебния център „Гюл“ в град Аален на провинция Баден Вюртемберг в Германия, се посочва още в сайта на институцията. 

Днешният форум е израз на уважението към традицията на диалог и към демократичните принципи, върху които се гради дейността на религиозните общности в България, се казва в приветствие на президента Илияна Йотова, което бе прочетено пред участниците в Националната мюсюлманска конференция. Форумът е и възможност да се срещнете, да обсъдите спокойно и отговорно важните въпроси пред изповеданието и да продължите неговото развитие в дух на разбирателство и единство, се посочва още в приветствието. През годините мюсюлманското изповедание е неизменна част от духовния живот на страната ни. То допринася за съхраняването на вярата, за укрепването на взаимното уважение  между хората и за изграждането на общество, основано на толерантност и съпричастност, допълва президентът. Тези непреходни ценности придобиват все по-голямо значение в съвременния свят, посочва тя.  „Вярвам, че ще продължите да ги отстоявате и занапред с чувство за дълг към хората, които представлявате“, казва Йотова. Убедена съм, че днешните обсъждания ще бъдат водени от стремеж към единство, стабилност и духовно укрепване на общността, посочва още президентът.

Всички българи, без разлика на вяра и произход, имаме равни права и една цел – единението и добруването на нашия народ, каза вицепремиерът Иво Христо по време на Националната мюсюлманска конференция.  Скъпи братя и сестри, български мюсюлмани, в България религиозните свободи са гарантирани от закона и конституцията и държавата не се намесва по никакъв начин в живота на религиозните общности, каза той. Според Христов това е едно от най-големите достояния на българския преход, така е било, така и ще бъде. Страстите, които се разразиха тук в началото на тази конференция, се лекуват с мъдрост и с демокрация, каза той относно споровете между делегатите по повод явното или тайното гласуване. Тук сте събрани мъдреците на мюсюлманската общност и вярвам, че ще изберете най-достойния водач и че ще вземете най-правилните решения. Не оставяйте политиката да разстройва единението на вашата общност, каза още той.