Липсата на достатъчно и добре подготвени кадри в сферата на т.нар. социални професии е сериозен проблем в България. Дефицитът на тези кадри е голям и в Европа, където населението застарява и нараства нуждата от хора, които да полагат грижи за възрастните и болните, за децата с увреждания.
На фона на това у нас в социалните професии често попадат хора, които не могат да си намерят друга работа. Проблем е и липсата на подготовка, защото доставчиците на социлни услуги в страната – това са най-често общините, все още не инвестират достатъчно както в обучението им, така и в грижата и задържането на тези кадри. А цената на тези професии ще расте и заради дефицита на кадри и заради нуждата.
Около това се обединиха в ефира на Дарик Диляна Гюрова, директор на Центъра за професионално обучение „Св. Методий Славянобългарски“ към Федерацията на социалните сдружения в България и изпълнителният директор на фондация „Сийдър“ Александрина Димитрова.
Те участваха в предаването „Властта на гражданите ...или какво можем заедно“, чиято тема беше свързанна тъкмо с бъдещето на социалните професии.
В „Сийдър“ задържат кадрите си с обучения и подкрепа
В студиото на Дарик Александрина Димитрова разказа, че фондация „Сийдър“ управлява общо девет социални услуги, по-голямата част от които са центрове от семеен тип, където грижата е 24-часова. Грижата в тези центрове е за деца и млади хора, предимно с интелектуални и физически увреждания, както и деца в риск.
Над 90 служители работят общо във всички социални услуги на „Сийдър“ като те са с различен профил – имаме социални работници, трудотерапевти, психолози и т.нар. социални терапевти – това са хората, които полагат директната и непрекъсната за децата и младите хора, цялостнвото им обгрижване, обясни тя. Но уточни, че не е задължително те да имат специално образование.
Става дума за хора, които показват желание и мотивация да работят с уязвими групи, а ние от фондацията сме тези, които предоставяме обучение и насоки в директната им работа с уязвимите хора, каза още Александрина Димитрова.
По думите й през последните години няма голямо текучество на кадри, които да работят към услугите, които предлага фондация „Сийдър“. Въпреки че след увеличаването на възнагражденията в сферата на образованието голяма част от хората в социалната сфера са се насочили натам.
„При нас нещата засега са стабилни и аз го отдавам на факта, че ние като фондация полагаме доста усилия за това да подкрепяме нашите служители, да им предоставяме възможности за професионално развитие, допълнително материално стимулиране. Това е важно за тези хора, които имат доста голямо емоционално натоварване в работата си с уязвими хора“, обясни още изпълнителният директор на „Сийдър“.
Често длъжностите се заемат от хора без подготовка и мотивация
Диляна Гюрова от ЦПО „Св. Методий“ призна, че в законите и наредбите са заложени основните изисквания за социалните професии. Има и специална Агенция за качеството на социалните услуги, която беше създадена в България. Но все още тези професии не са обект на специално внимание от страна на държавата.
„Много често за съжаление този тип длъжности се заемат от хора, които нямат съответната квалификация, често те не са и мотивирани – просто друга работа в съответните населени места няма. И вече е въпрос на съответния доставчик на социалната услуга, който в масовия случай е някоя община, дали ще подбере най-подходящите кадри“, обясни Диляна Гюрова.
Едва 15% от услугите се управляват от НПО-сектора, другите са в ръцете на общините
Защото в България едва 15 от центровете, предлагащи социална услуга, се управляват от неправителствени организации като „Сийдър“. Останалото е в ръцете на общините.
„Истината е, че това е един много пренебрегван сектор, за който няма стандартизирани обучителни програми. Навсякъде има социални работници – педагози, психолози, терапевтични позиции, за които има нормативни изизквания за образование. Но на този тип подкрепящи дейности работят просто хора, наричани „детегледачи“, добави Гюрова.
Александрина Димитрова уточни, че фондация „Сийдър“ е променила определението „детегледач“ като длъжност с термина „социален терапевт“. Първо защото не винаги тези хора се грижат за деца и второ – подкрепата, която те осигуряват е повече от това да нахранят или облекат дете или човек с увреждания.
„Те осигуряват терапия и социализация на хората в тези центрове – т.е. работата им е много повече от това да бъдат детегледачи“, обясни изпълнителният директор на фондация „Сийдър“.
Наличните кадри често не позволяват да се осигури индивидуална грижа
Диляна Гюрова, която е социален работник по образование, призна, че социалната работа в България за съжаление е една изключително административна и бюрократична дейност. Което пречи за пряката работа и контакта с хората било в центровете за деца или в дом за възрастни хора.
Към момента все още съотношението социален терапевт и деца или младежи в центровете от семеен тип е такова, че не може да се осигури индивидуална грижа.
„В много центрове, където са настанени по 12 човека, на смяна има един човек. В повечето центрове това е така. В нашите центрове нещата изглеждат малко по-различно, благодарение на това, че ние дофинансираме тези центрове с дарителски кампании. И това ни позволява да имаме по-голям екип и повече възможности за индивидуална грижа“, обясни Александрина Димитрова от „Сийдър“.
Мнозина мислят, че могат да се грижат за деца и възрастни без подготовка
Диляна Гюрова призна, че има и проблем с нагласите на обществото. Защото често по думите й с работа в тази сфера се захващат хора, които си мислят, че не им е нужна някаква подготовка.
„Сред нас масово битува схващането „Аз съм изгледала там едно-две деца, кой ще ме учи мен сега как да гледам едни баби или едни деца?!?“. Ние като българи не признаваме нуждата от подготовка за този тип работа – грижата за другите. Но това не е като миенето на чинии, както често се мисли“, подчерта Гюрова.
Друг проблем според тях е липсва на подкрепата от страна на работодателя – независимо дали това е общината и държавата.
„Грижата за кадрите е особено важна, защото работата е изключително тежка. Но тази грижа в повечето случаи липсва, а професионалното прегаряне много често е първата крачка към изход въобще от професията“, подчерта Диляна Гюрова.
Организациите с капацитет да управляват социални услуги са малко
По думите на Александрина Димитрова не е само до финансирането. Проблемът е, че макар да има много неправителствени организации в България, много малка част от тях имат капацитета и тази устойчивост за управляват социални услуги.
„Сега сме малко. Нещата се получават добре там, където общината има желанието и предоставя управлението на съответните социални услуги на НПО-сектора. Но когато няма достатъчно такива организации, дори и да иска общината, не може да предостави тези услуги, защото няма на кого“, обясни тя.
Диляна Гюрова, която прилага немския опит в работата си в партньорство с колеги от Германия, коментира, че и там има недостиг на кадри, но се инвестира сериозно в тяхното развитие. Кадрите там учат по т.нар. дуална система и от първия ден на обучението си подписват и трудов договор със съответна услуга.
Нужна е инвестиция в хората, защото млади хора в социалните услуги в България рядко се срещат, добави Диляна Гюрова.
Александрина Димитрова добави, че когато в „Сийдър“ търсят нови хора за центровете си за екипът на фондацията е важен не толкова предишния опит на кандидатите, колкото мотивацията и искреното желание да помогнат и отношението, което имат към уязвимите хора.
В Австрия също не достигат кадри, но се грижат за задържането им
„Неправителствените организации в Австрия са мотивирани да имат най-добрите кадри и затова се грижат за тях. Това са изключително тежки професии и хората, които ги упражняват трябва да бъдат обучавани как да не носят у дома проблемите, мъката и болките на тези, за които се грижат“, разказа в репортаж за предаването Мадлен Комитова.
Българката управлява 150 пенсионерски клуба във Виена и отговаря за 150 хиляди пенсионери, които членуват в тях. Освен пенсионерските клубове тя управлява и 30 старчески домове, в които живеят 9 хиляди души.
Мадлен Комитова признава, че проблемът с липсата на социални работници е сериозен навсякъде по света, но особено в Европа.
И въпреки че и в Австрия хората със социални професии не са достатъчно добре платени, според нея системата е така организирана, че да им дава относителна сигурност и да кара да избират това пмакар и тежко професионално поприще. Тя подчерта, че най-добрите кадри имат организациите, които се грижат за тях. Защото и там, въпреки че има програми и стипендии за обучение, голямото предизвикателство е кадрите да бъдат задържани.
Тя призова българските неправителствени организации да обединят усилия и да правят кампании, с които да се повиши престижа на социалните професии и да привлекат хора, които искат и могат да полагат грижа за уязвими групи от обществото.
На 14 юни Федерацията на социалните сдружения в България организира в София кръгла маса по темата - „Европейски сертификат за грижа и бъдещето на социалните професии в България“.
Чуйте целия разговор в ефира на Дарик.
