Св. Гурий и Самон пострадали в град Едеса във време на гонението при Диоклетиан, царувал 284-305 г. Чрез най-ужасни изтезания те били принуждавани да сложат тамян на идолския жертвеник, но християните били готови по-скоро да отидат на смърт, отколкото да извършат езически обред.
По време на своите страдания те молели Господа за помощ:
"Господи Боже наш! – молел се Самон – Ти, без Чиято воля ни една птичка не загива, помогни ни с Твоята сила, опази в нас неугасимия светилник на Твоите заповеди, ръководи ни чрез Твоята светлина и удостои ни да достигнем блаженство, понеже си благословен вовеки!".
Господ чул молитвата на светците и им дарил необикновена твърдост. След като претърпели страшни изтезания, мъчениците били обезглавени с меч.
След няколко години, при император Ликиний, дякон Авив бил мъчен в Едеса за Христовата вяра. Тялото му било погребано до гробовете на св. Гурий и Самон, и по-късно едеските християни построили църква над мощите на светите Мъченици, които Господ прославил чрез чудеса.
