Преподобни Димитър Басарбовски е светия, почитан от Българската, Румънската и Руската православна църква. Паисий Хилендарски в своята „История славянобългарска“ посочва 1685 г. като вероятна година на смъртта му.

Според Паисиевата история, Димитър живее оскъдно и се прехранва от малко лозе до река и няколко на брой овце. Прекарва така целия си живот. Там умира и е погребан. По-късно мощите му били пренесени в село Басарбово, Русенско, където край тях ставали изцеления.

Според румънския синаксар Димитър е селски пастир с чувствителна съвест и страх Божи. Веднъж по невнимание стъпква птиче гнездо с птиченца. За наказание три години ни зиме, ни лете не обул „виновния крак".

Според друго предание бил женен без деца, като след смъртта на жена си постъпил в скалния манастир до родното си село, където бил постриган за калугер, проявил усърдие и възпитал у себе си всички възвишени добродетели на истински монах.

Усещайки близкия си край излязъл от манастира, легнал между два камъка на брега на близката река Русенски Лом и там починал. След време пороен дъжд свлякъл двата камъка заедно със светите останки на преподобния в реката. Преподобни Димитър се явил на „бесновата девица“ от село Басарбово и обещал да я излекува, щом извади мощите му от реката. Мощите били извадени и положени в селската църква, а болното момиче било излекувано. Такива изцеления с времето получили много други хора.