Кореспондентът на Дарик Бони Теофилова се завърна от Кашмир и описа обстановката там в дните, последвали терористичното нападение:

"Красотата на Кашмир е замайваща; често е сравняван с Швейцария заради удивителното съчетание на езерото Дал с хималайските върхове. Затова е и толкова странно и трудно човек да си представи как това райско кътче е едно от най-милитаризираните места на земята, разкъсано териториално между Индия, Пакистан и Китай и театър на войни и нестихващи конфликти от близо 8 десетилетия насам.

Индийският щат Джаму и Кашмир е населен в огромното си мнозинство от мюсюлмани. Съжителството с индуисткия национализъм от една страна, и от друга с ислямизма в Пакистан, не е лесно. Сред жителите има такива, които искат територията да се присъедини към Пакистан, а и Индия обвинява северната си съседка, че подкрепя войнстващи групировки. Но мнозинството от местните хора, с които разговарях, мечтаят за независим Кашмир, в който те да са господари на съдбата си.

Зверското нападение на 22 април дойде за тях като гръм от ясно небе; те ме уверяваха, че в последните години нещата се бяха успокоили. Туризмът тук е може би главният поминък - десетки хиляди хора работят в хотелите, ресторантите, или продават сувенири и храна на туристите. Затова случващото се в момента е трагедия, още повече, че терористичният атентат за първи път визираше туристи. 

Още на следващата сутрин полицията и армията бяха навсякъде, по полупразните пътища имаше многобройни чекпойнтове, на които колите бяха спирани и контролирани. Части от столицата Шринагар бяха затворени, както и много магазини. Почти всички резервации за сезона бяха отменени. Нашата група бе изрично посъветвана да си тръгне възможно най-бързо. След нас собствениците на хотели ги затваряха. Персоналът се връщаше по родните си места, без да има идея колко време ще е лишен от доходи и как ще преживее тази криза. А тя засега само се задълбочава."

Автор: Бони Теофилова