Тлеещият от години конфликт между Индия и Пакистан достигна нов връх, след като Индия извърши въздушни удари по девет цели в Пакистан и пакистанския Кашмир. Операцията, наречена "Шиндур", е в отговор на нападението в индийския Кашмир миналия месец, при което загинаха 26 хиндуистки туристи. Индия твърди, че целите са били свързани с терористични групи, отговорни за атаката. Според пакистанските власти, индийските удари са причинили смъртта на поне 26 цивилни и са ранили десетки други. В отговор, Пакистан обяви извънредно положение в болниците и отнесе въпроса в Съвета за сигурност на ООН.
В миналото двете страни са воювали три пъти, като рискът за нови конфликти никога не е бил напълно изключван, а фактът, че и Делхи и Исламабад разполагат с ядрено оръжие прави ситуацията още по-тежка и с международно значение.
Международният отзвук
Международната общност изрази сериозна загриженост. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призова и двете страни да проявят максимална сдържаност, предупреждавайки, че светът не може да си позволи военна конфронтация между двете ядрени сили. Съединените щати също изразиха надежда за бърза деескалация и ангажираност в дипломатически усилия, предаде Ройтерс.
„Жалко е. Току-що чух за това. Предполагам, че хората са знаели, че нещо ще се случи въз основа на миналото. Те войват от дълго време. Те се бият от много, много десетилетия. Надявам се това да приключи много бързо.“, написа американският президент Доналд Тръмп.
Държавният секретар Марко Рубио подчерта, че следи ситуацията от близо.
"Надяваме се това да приключи бързо и ще продължим да ангажираме индийското и пакистанското ръководство за намиране на мирно решение.“
Официална позиция дойде и от японското правителство:
„Що се отнася до терористичния акт, извършен в Кашмир на 22 април, нашата страна категорично осъжда подобни терористични актове. Освен това изразяваме силна загриженост, че тази ситуация може да доведе до по-нататъшна ответна размяна на удари и да прерасне в пълномащабен военен конфликт. В името на мира и стабилността в Южна Азия настоятелно призоваваме Индия и Пакистан да проявят сдържаност и да стабилизират ситуацията чрез диалог.“
Китай също призова за сдържаност и диалогичност между двете страни.
Военните способности на двете страни и история на отношенията
Експерти предупреждават, че модернизираните военни способности на двете страни увеличават риска от ескалация. Индия разполага с френски изтребители “Рафал” и руски системи С-400, докато Пакистан е оборудван с китайски изтребители J-10 и системи HQ-9. Тези подобрения увеличават потенциала за бърза ескалация на конфликта.
Кашмир остава основен източник на напрежение между двете страни. Сегашната ескалация подчертава необходимостта от дипломатически усилия и международно посредничество за предотвратяване на по-широк конфликт, какъвто се е случвал и в миналото.
Май-юли 1999 г.
Индия и Пакистан водят необявена война в района на Каргил в Кашмир, след като подкрепяни от пакистанската армия нередовни войници окупират индийски постове на Контролната линия, своеобразна граница, или линията на прекратяване на огъня. Индия отвръща на удара след интензивни боеве. Тогава САЩ оказват натиск върху Пакистан да се оттегли.
Декември 2001 г.
Тежко въоръжени нападатели атакуват сградата на индийския парламент в Ню Делхи и убиват девет души. Индия обвинява базираните в Пакистан ислямистки групи Джаиш-е-Мохамед и Лашкар-е-Тайба. Двете страни се оказват на ръба на четвърта война.
Ноември 2008 г.
Десет тежко въоръжени нападатели атакуват основни забележителности в Мумбай, включително два луксозни хотела, еврейски център и главната железопътна гара, убивайки 166 души. Индия прекратява всички диалози с Пакистан, като ги възобновява за кратко години по-късно в рамките на структуриран мирен процес.
Снимки: Гети
Подобни инциденти продължават и в годините след това, като последната ескалация беше през април тази година, когато в индийския Кашмир загинаха 26 туристи.
Кашмир е в центъра на 80-годишен конфликт между Индия и Пакистан, който възниква след края на британското колониално управление през 1947 г. и отделянето на Пакистан и Индия. И двете държави претендират за контрол над областта. Районът е с преобладаващо мюсюлманско население и е разделен между двете държави. Територията е предимно планинска и граничи с Пакистан на запад, Индия на юг и Китай на североизток.
