“Активните политици губят чувството си за хумор, когато влязат в парламента или правителството. Иначе виждаш, че това са всъщност наистина интересни хора. Въпросът е обаче, какво правят, какво предприемат и за чия сметка е този хумор. Чувството за хумор е много особено нещо. То е качество, за което ще кажат другите, но не другите, с които имаш професионални отношения, а обществото и публиката.” С това започна разговорът с Бойко Василев във форума за идеи на Дарик “Стълбището”, отговаряйки на запитване за стойността на хумора в политиката.
“Театралните режисьори знаят, че хуморът се вижда в реакцията на другите, които играят пиесата. Вероятно има български политици, които проявяват чувство за хумор непрекъснато, но понеже не виждаме другата част да се смее, не можем да стигнем до отговор на въпроса дали това чувство за хумор е добро или не”, заяви Василев и допълни, че при всички положения политиката и обществения живот имат нужда от малко по-малко да се вземат на сериозно.
Бойко Василев пред Дарик: Санкциите не могат да свалят Путин
“За съжаление прагът на поносимост в България винаги е голям. Някак си нашата съдба, в която ние сме място, много близко до Цариград, много близко до събитията, много изложено на непрекъснати ветрове и принуждаващо хората към оцеляване, прави така ние да търпим доста дълго време безобразия. Затова прагът на търпимост е български проблем и диагноза. Ние сме царе на издържането, на понасянето” обясни Василев.
“Когато казваме, че български писатели са се срещали с Гьобелс, а други са възпявали Сталин, не означава, че ги съдим. Информацията, с която са разполагали и контекста в който са разположени, е категорично такъв, че те не са могли да постъпят по различен начин. Това е като една пиеса, в която виждаш, че всички вървят към смърт и знаеш, че ако ги спреш, ще развалиш финала. Затова аз съм поклонник на Спиноза, който изисква не да критикуваме хората и не да им се смеем и не да ги хвалим, а да ги разбираме”, обясни Василев, запитам по въпроса за хората, които са в крайност и истински вярват в нея.
Скандал в „Панорама“, водещият предотврати сблъсък между кандидатите
“Темата за Русия е толкова дълбока и стара, че тя не може да бъде премахната прекалено бързо, нито можем да си позволим да я търпим прекалено бавно и прекалено дълго. Тя е дълбоко, понякога индивидуално, но при всички положения трайно българско усещане и трайна константа в българския политически живот.” Затова Василев смята, че крайните оценки трябва да бъдат заменени с опит да се разбере каква е причината, стояща зад поведението на тези хора. “А в момента стои едно дълбоко объркване. Защото ти виждаш, че страната, която по някаква причина обичаш, е агресор. Не можеш да го признаеш пред себе си и изходът е да не приемеш фактите. От тази гледна точна ние трябва да се замислим какво всъщност се случва с нас и света. Това, което се случва, е че социалните мрежи и техните ехобалони, развитието на медиите и различните интерпретации вкарва всеки в своята килия, от която има трудно излизане.”
“Рестроспективната цензура е абсурдна. Това означава да зачеркнем цялата култура, защото не е достигнала висините на постмодернизма. Това означава да не разберем защо “Чичо Томовата колиба” е едно прекрасно радикално произведение за времето си”, обясни Василев за постмодернисткия подход за ретроцензура. “Въпросът е не като цензурираме миналото, а като се опитваме да си представим бъдещето. Моята хипотеза е, че въпросът за истината, ще стане основен политически въпрос в бъдещето”.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Четете актуалните новини за предсрочните парламентарни избори, анализи, коментари и всичко от деня на вота:
