Аспарух Аспарухов-старши, бащата на волейнационала Аспарух Аспарухов, говори в ефира на Дарик радио след световното сребро за „лъвовете“ на Мондиала във Филипините. Аспарухов каза, че народът се нуждае от положителна енергия, а сълзите от радост са нещо различно от всичко останало.

„Настроението е 99%, 100 не е защото...може би още малко. Трябва да бъдем обективни, да поздравим италианците за успеха, към момента са една идея по-добри от нас. Да си кажем истината, че предстои много работа. Благодарности към треньора и ръководството, които направиха нужното през тези години. Успяхме да зарадваме народа, той има нужда от положителна енергия. То се виждаше, че всички ние, които обичаме спорта, изпращаха послания и енергия. Щастливи сме!“.

„Тогава направихме това, от което имахме нужда. Левски, Славия, Монтана, Полша, Верона, Падуа. Какво да ви кажа, всеки един мач преживяваме. Важното е да разберем, че всичкият този път не е нещо леко и не се случва ей така. Обръщам се към всички, които го искат: имайте предвид, че ако не сте достатъчно дисциплинирани и ангажирани – да побеждавате и да правите това, от което се нуждае народът, семейството, децата – не се захващайте! Захващайте се, ако мислите, че ще постигнете необподимия резултат“.

„Аз не съм от тези, които се разплакват. Сега имаше такива моменти. Сълзите от радост са нещо различно от всичко останало, което може човек да произведе, не е никак лесно да се преживее и успеха“.

„Не си е позволил да закъснее един път. Мъжете не закъсняват. Още по-малко онези, които са се ангажирали с това, което правят“, обясни Аспарухов-старши за възпитанието на сина си.

„В крайна сметка – не, не сме го контролирали да се изрази индивидуално. Усещането, че с единия край на окото трябва да го наблюдаваме. Когато допускаше, макар и минимални грешки, ги корихигар, не ги неглижирах. Не е задължително едно дете да стане световен вицешампион, но е важно да зане, че спортът възпитава. Всички онези в залите знаем, че това са реалностите. Там човек може да надгради, да изгради в душата си нещо, което е неповторимо. На друго място няма къде да го направите“.

„Първо да кажа, че един мач не е понятие... това не трябва човек да спира, да го развива, да го надгражда. Всичкото това нещо е онова, което на всички ни се иска да бъде. Не всеки успява. Постоянството, волята, въпреки всичко да мечтае как повече и повече да се труди. Най-голямата привилегия е тази да се трудим. Постоянна отговорност! В ежедневнието си да се презентира пред хората и децата си“.

„Аз преди години имах един идол – Карч Кирали. Човекът каза: „Голяма перспектива за този отбор“! Да не сбъркаме някъде в действията си – като минем през родители, държава, трябва да бъдем внимателни, пестеливи в похвалите и хвалбите. Мъжете нямат нужда да бъдат много хвалени, просто трябва да знаят къде се намират и да са здраво стъпили на земята. Консервативно мислене няма да ни е в повече. По-добре консервативно, отколкото да презентираме онова, което не прави добро впечатление в момента, ако щете и в прожекторите“.

„Още не, нека да се подредят. Когато почувства, че трябва да се обади, ще се обади. Ще се чуем и с част от родителите - каза Аспарухов на въпрос дали се е чувал със сина си след финала, той продължи и с това какво ще му каже. - Ще кажа стандартни неща – продължаваме напред. Пожелавам успехи, да не спира да се труди. Това наистина е онова, от което имат нужда всички“.