Днес, 18 август, България отбелязва 1080 години от успението на свети Иван Рилски Чудотворец.

Хиляди вярващи се стичат в Рилския манастир, за да се поклонят пред чудотворните мощи на небесния закрилник на българския народ.

Днешният ден е и официален професионален празник на българските лекари, които почитат светеца като свой патрон.

Св.Ива Рилски е роден в с. Скрино, той раздава имуществото си, става монах и заживява в сурови лишения в Рила, където основава Рилския манастир.

Срещата с царя остава знамеателнав историографията на светеца. Цар Петър I изминава дълъг път до Рила, за да го види. Поради непристъпния терен двамата се виждат само от съседни върхове. Светецът приема от царя само плодовете, но връща златото с думите, че то е нужно за държавата и бедните.

Преди кончината си през 946 г., светецът оставя писмено послание – духовен закон за българите, в който призовава към чиста вяра, единство, отхвърляне на сребролюбието и честен труд.

През 1469 г., след вековни пренасяния из Средец, Унгария и Търново, светите му мощи се завръщат в Рилската обител, където почиват и днес.

Заветът на светеца: Духовният компас на България

Малко преди смъртта си, усещайки края на земния си път, свети Иван Рилски оставя писмено послание към своите ученици и целия български народ, известно като „Заветът на свети Иван Рилски“.

Това е един от най-важните паметници на старата българска духовност и култура. В него светецът завещава няколко основни житейски правила:

Вяра: Да се пази чисто и неопетнено православието.

Единство: Да се избягват раздорите и да се живее в мир и единомислие.

Смирение: Да не се стремят хората към земно богатство, сребролюбие и власт.

Труд: Да се труди всеки честно, без да мързелува и да разчита на чужд гръб.

Пример: Водачите и по-старите винаги да дават добър пример на младите.

Заветът не е просто исторически документ. Той е жив духовен закон, който превръща Иван Рилски в патрон на българските будители и вечен закрилник на нацията ни през вековете.