67 дни след като предишното френско правителство излезе в оставка, снощи бял дим най-после се показа над двореца Матиньон в Париж. Самият новоназначен премиер Мишел Барние, въпреки огромния си опит и доказани качества в тежки преговори, имаше нужда от 16 дни, за да стигне до резултат, като в последните дни се наложи дори да заплашва с оставка. А колко ще издържи правителството - това никой не се наема да прогнозира, но общото мнение е, че времето му ще е кратко.

Стабилно правителство или компромис?

Деликатната формула, която Мишел Барние трябваше да открие, бе на правителство на националното единение, като се има предвид, че нито една политическа сила няма мнозинство в парламента. Но противоречията им направиха това мисия невъзможна. Така лъвският пай в новото правителство отива при центристкия блок, макар той да е втори по брой на депутати. Другите важни фигури идват от традиционната десница, от която е и самият премиер, но която е едва четвърта. Само министърът на правосъдието и номер 2 в правителството е социал-демократ, но не е член на обединението Народен фронт, което зае първа позиция на изборите.

БГНЕС

Така президентът Макрон успя да изключи крайната десница и крайната левица от управлението и си осигури продължение на неговата политика с допълнителен завой надясно. Но парламентарното мнозинство зад новото правителство си остава малцинство, и то още по-крехко от това в предишния парламент.

Първа стъпка - бюджет

Най-важната и неотложна задача е приемането на бюджета за следващата година. Като цяло икономиката, и в частност покупателната способност, остава най-голямата грижа на французите. Но още с встъпването си в длъжност Мишел Барние заяви, че е заварил държавните финанси в критично състояние - бюджетният дефицит е около 5.5% от БВП и страната е под наказателна процедура от ЕС. Той не изключи да се наложи да се повишат някои данъци, например за най-богатата част от населението и за най-доходоносните предприятия. Можем да си представим обществения отзвук на такава мярка, като вземем предвид, че Франция остава една от страните с най-висока данъчна тежест в развития свят. 

Новото правителство ще се опита да предприеме и по-решителни мерки, за да повиши обществената сигурност. Начело на вътрешното министерство застава Бруно Ретайо - консерватор, известен с твърдата си позиция спрямо имиграцията. Действията му сигурно ще срещнат решителен отпор от крайната левица.

Кой държи ключът към оцеляване на кабинета?

А левицата в лицето на Народния фронт вече обяви, че ще подложи правителството на вот на недоверие още в първия работен ден на парламента, 1 октомври. Той сигурно няма да мине, защото крайната десница в лицето на Националния сбор засега поема по-умерена позиция и дава толеранс на новите управляващи поне до вота на бюджета.  Но е ясно, че макар и да не е в управлението, Марин льо Пен държи ключа към оцеляването на правителството на Мишел Барние. А тя многократно заяви, че ще предизвика нови избори веднага щом изтече годината, през която не може отново да се разпуска парламента.

Чуйте новината в прикачения звуков файл.