В Дарик съм от есента на 2008. Но малко от сегашните колеги си спомнят, че любовта ми към това радио е от 1997, когато за година и половина бях част от екипа на Дарик Пловдив. И съдбата беше решила, че трябва да измине едно десетилетие, за да вляза отново в Дарик семейството. А за статистиката: започнах радиопътя си още като студентка в старата столица, където завърших „Български език и история”. Работих в Радио Велико Търново, TNN-В. Търново, преминах през Дарик Пловдив. Репортер, новинар, водещ... Продължих да го правя в софийския офис на телевизия Верея, радио НЕТ и Инфорадио. Гласът ми се чуваше известно време и от ефира на СТАР ФМ. И тогава дойде поканата да се присъединя към новинарите на Дарик. Новините са ми слабост, харесвам кратките и стегнати текстове. Предпочитам „човешките” новини, а не тези, които идват от пресконференции и разни изказвания на разни хора. Не харесвам думи като касае, удачно, стартира. Не харесвам и мудната работа. За 19 години в медии не успях да избягам от страха, че ми изчезват текстовете с новини. И подобни сънища често ме спохождат.
