Павел Тенчев
Помня, родих се в Кърджали, през 1961 г. И винаги съм си мислил, че 51 години не са достатъчни човек да помъдрее. А някои казват, че акълът идвал с годините. Може… Ама съм убеден, че универсален пакет с ум и интелект в техния завършен вид никой не притежава.
Примерно, можеше ли някой да ми подскаже преди това, че на 45 години аз ще се втурна да рисувам, когато имам време, разбира се, да се влюбя в боичките, в щрихите, в скиците. Не можеше. Да, ама ето, че се случи.
Или някой да ми каже преди това, че на 48 години ще откажа всякакъв алкохол, каквито и да са причините. Не, не можеше, ама нещата ти идват на главата. Постепенно.
И още примери с подобни чудатости. Защо ли завърших филология през 1987 г., като преди това четири години се трепах електротехник да ставам в техникума в Кърджали. Казваха - вървяла ми литературата. Може, обичам да чета, за което днес и отдавна ми остава все по-малко време.
Та, завършил-незавършил още, през 1987 г. стъпих в професионалното русло на журналистиката. Във вестник. Три години след това (закриваха регионалните издания) през 1990-а се закърмих с радио ефир в общинското радио в Кърджали. Хубави години - току-що беше „избухнала” демокрацията. После пак вестници - местни, но и в „Труд”, „Монитор”, но и в Дарик - на кореспондентски принцип. И така - колко станаха - 25 години журналистика.
Примерно, можеше ли някой да ми подскаже преди това, че на 45 години аз ще се втурна да рисувам, когато имам време, разбира се, да се влюбя в боичките, в щрихите, в скиците. Не можеше. Да, ама ето, че се случи.
Или някой да ми каже преди това, че на 48 години ще откажа всякакъв алкохол, каквито и да са причините. Не, не можеше, ама нещата ти идват на главата. Постепенно.
И още примери с подобни чудатости. Защо ли завърших филология през 1987 г., като преди това четири години се трепах електротехник да ставам в техникума в Кърджали. Казваха - вървяла ми литературата. Може, обичам да чета, за което днес и отдавна ми остава все по-малко време.
Та, завършил-незавършил още, през 1987 г. стъпих в професионалното русло на журналистиката. Във вестник. Три години след това (закриваха регионалните издания) през 1990-а се закърмих с радио ефир в общинското радио в Кърджали. Хубави години - току-що беше „избухнала” демокрацията. После пак вестници - местни, но и в „Труд”, „Монитор”, но и в Дарик - на кореспондентски принцип. И така - колко станаха - 25 години журналистика.
