Тези, които искат минималната заплата да е по-ниска от 690,44 евро, говорят основно за производителността на труда.

Това написа във фейсбук профила си лидерът на "Продължаваме промяната" Асен Василев и обясни защо минималната заплата трябва да е 690 евро. 

Досега минималната работна заплата се определяше по автоматична формула - а именно да е равна на 50% от средната. Сега правителството предвижда тя да се определя от 4 критерия. Засега принципно съгласие има четирите критерия да са покупателната способност на минималната работна заплата, като се вземе предвид издръжката на живота, медианната заплата, темповете на растеж на заплатите и равнищата на производителността на труда.

Конкретно за следващата година границите са 620,2 евро и 672,8 евро. В тези граници работодатели и синдикати ще се договарят за конкретната минимална заплата за следващата година, пише "24 часа".

Ето какво пише Асен Василев по темата без редакторска намеса:

ТРИ ЗАБЛУДИ ЗА МИНИМАЛНАТА РАБОТНА ЗАПЛАТА (част 1)

Тези, които искат минималната заплата да е по-ниска от 690,44 евро, говорят основно за производителността на труда.

Според данните от Евростат за 2025 г. срещу 1 евро минимална заплата българският работник произвежда 6,10 евро продукция, средноевропейският - 5,49 евро продукция, румънският - 5,16 евро продукция, а гръцкият и полският - 4 евро продукция.

Ако използваме САМО производителността на труда, то минималната заплата трябва да се увеличи с 11,4%, за да достигнем средноевропейското съотношение на минимална заплата към производителност на труда. Казано с други думи, пак стигаме до 690 евро на месец.

Винаги ще има кой да предложи по-ниска цена на база евтин труд. Доскоро беше Азия. След няколко години ще дойде ред на Африка. Успехът на българския бизнес и развитието на българската икономика минава през по-добър продукт и по-висока производителност.

Повишаването на производителността обаче е основно задача на работодателя. По-ефективен производствен процес, по-добра механизация/автоматизация, по-добър бранд, а не конкуренция на база на най-ниска цена.

Това се доказва и от един много прост ежедневен пример: български работник се качва на самолета от София до Франкфурт и изведнъж производителността на труда му скача от 20 евро на час на 73 евро на час. Нито е придобил нови умения, нито си е сменил навиците и мисленето за двата часа полет. Просто работи при по-добър производствен процес с по-добра механизация и автоматизация.

Този анализ е важен, за да премахнем веднъж завинаги политическите мантри от икономическите решения.