На 2 юни България отбелязва Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на страната. По този повод писателят и изследовател Николай Иванов коментира в ефира на NOVA NEWS нови данни около гибелта и погребението на великия революционер.

Според Иванов личността на Христо Ботев продължава да вълнува българите и днес, а въпросът за неговия гроб има особено значение за националната памет и духовността на народа. „Личността на Ботев продължава силно да вълнува българите, тъй като гробът на такъв национален герой е важно място за духовността на българския народ“, заяви той.

Изследователят посочи, че съществуват неоспорими доказателства от следствени действия, проведени през 1934 г., според които на мястото, където днес са поставени кръст и паметна плоча, са били погребани тленните останки на Христо Ботев четири дни след гибелта му.

По думите му при работата по последната си книга е попаднал на архивни материали, които дълго време са били смятани за изгубени. „Това са следствени протоколи, които са били укривани в архивите на БАН в продължение на половин век. Документите се считаха за погубени, а аз ги открих по случайност“, разказа Иванов.

Той допълни, че е останал изненадан от факта, че през годините са правени поне два опита тези документи да бъдат публикувани, но това така и не се е случило. Според съдържанието на архивите Иванов открои човека, определян като „морален убиец“ – този, който е поръчал убийството, така и предполагаемият физически извършител, който е произвел смъртоносния изстрел и впоследствие е съобщил за смъртта на Ботев.

Николай Иванов отбеляза още, че според историческите сведения Христо Ботев е бил прострелян от разстояние около 400 крачки, което се равнява на приблизително 250 метра.