От проекта на Дарик радио "40 до 40", в "Дарик кафе" с домакин Михаил Дюзев, гостува Антон Стойчев, съосновател на проекта "Общество.БГ".

Проектът създава приложения и сайтове, които ще спестят административната българска бюрокрация.Антон обединява знания, умения и сили в полза на хората от България. Обединява независими създатели на електронни инструменти за бърза и удобна връзка между държавата и гражданите. Работил е известно време в лондонската група My Society, която създава приложения, свързващи по-лесно гражданите с държавната администрация, и така прескачат бюрокрацията. В момента членовете на сформираната група "Общество" от доброволци са над 100 на брой и се представят като "независими създатели на електронни инструменти за бърза и удобна връзка между държавата и гражданите". Най-активният им проект в момента е съвместна работа с Министерството на транспорта за създаване на единен портал с информация (https://data.obshtestvo.bg/). На този сайт различни организации ще публикуват данни – например ЦИК с информация за гласувания, Сметната палата с информация за имуществото на депутатите, НСИ с цялата статистика, с която разполагат.

Честито, че попадаш в проекта 40 до 40. Имаше ли представа какво представлява докато не попадна в него?

Имах, да, но нямах никаква представа, че ще попадна в нещо подобно. Бях доста изненадан- приятно изненадан.

Знаеш ли кой те предложи?

Не, нямам идея.

Това винаги някак си остава в тайна. То не е и толкова важно.

Ставаш ли рано?

Не. Специално днес да.

Най-общо казано, идеята на obshtestvo.bg е да създава такива платформи, които да намаляват бюрокрацията. Тоест идеята ви е да улесните достъпа на хората до документи, свързани с всякакви държавни институции.

Надяваме се да не са документи, а да е директно това, което търсят. Ако е в даден документ, да успеят да намерят точно това, което се издирва. И не само че създаваме документи и някакви приложения, а по-скоро помагаме на други организации или държавни институции да правят своите приложения по-добри и точни, за да може да се ползват по-лесно.

Разбивате бюрокрацията. Дай ни пример за да стане ясно на хората?

Бих желал да няма нужда да правим 15 стъпки, когато може да се направи 1 стъпка. Ако търсиш нещо, с даденото ти да успееш да намериш веднага информацията, без да има нужда да се консултираш с 15 човека. Ако говорим за някакви декларации, например- да можеш да кажеш: „Аз съм Антон, ето какво направих тази година, разберете какво трябва да платя, а не аз да търся“, тоест минимална информация.

Това възможно ли е да се случи?

Всичко е възможно да се случи, стига някой да оборудва технически цялото това нещо. Дори има някои закони, които са активни- държавата да не ти иска информация два пъти, но както сте забелязали навсякъде- на всяко гише се задават едни и същи въпроси.

Аз, например, в контактите си с Данъчната декларация желая да кажа: „Здравейте, господа данъчни, казвам се Михаил Дюзев, вие знаете всичко за мен, защо аз трябва да декларирам нещо, когато цялата информация е при вас?“. Да забравя нещо и после отново отначало. Може би това е първата стъпка към бюрокрацията- гражданинът да се обърка, да направи някакви сложни фликфлации откъм документации и всичко наново до безкрай.

И ако искаш да промениш нещо не можеш, понеже преди това има около 15 години живот, които трябва да изживееш в бюрокрацията и след това може би имаш 1 минута, в която можеш да промениш нещо.

Път към решаването на този проблем е така нареченото клише електронно управление.

Клише е , понеже е станало клише. Ако електронното управление се направи както трябва, ще е супер. Това ще е нещото, което ще ни спаси от тая бюрокрация, обаче това, което виждаме и това, което се прави, това, което се повтаря, а именно като отидеш някъде и чуеш : „Здравейте, ще има ли тази година работещо електронно управление?“ и пак започват едни обяснения.  Накрая всъщност получаваме нещо, което сякаш излиза от 95-та година. Проблемът е, че вече и хората очакват други неща- като имаш модерен телефон - Android или iphone, ти не очакваш някой да ти даде телефон с жица, което реално получаваме в електронен вариант.

Сега се стига до този абсурд за Гражданската отговорност. Има иновация, според която по електронен път ще може да си вземеш Гражданска отговорност, но така или иначе някой трябва да ти я прати или ти да отидеш да си я вземеш пак на хартия.

Така е- „Можеш да си вземеш информация онлайн, обаче трябва да дойдеш при нас да подпишеш протокола, че приемаш информацията.“ . Тези неща са дори от по-дребните, ние говорим за по-активните. Участваме в Активно гражданство- отново клиширан термин, но по-скоро искаме да можем да променим по-лесно някой закон- без гигантските усилия в момента. Аз дори не знам как да започна ако искам да променя нещо.

Сам ли реши да направиш проекта?

Не е оригинална идея – това го има и в чужбина- в Англия, Америка, в почти всяка държава. Хора с технически умения, които са решили да направят нещо общо с хора от други сфери- право, маркетинг, журналистика, дизайн- решили са да направят нещо качествено, което е удобно за хората. Чрез това искат да покажат, че промяната може да бъде приятна, а не да се страхуваме от нея.

Къде си завършил?

Завършил съм гимназия в Благоевград, родният ми град, опитах да уча в университет в България, но се отказах и отидох в Англия, където завърших специалност internet engineering. Буквално преведено, инженер на интернета.

Виждам, че си работил в лондонската група My society.

Не, с тях сме работили, но не е било ангажирано от моя страна-просто сме работили заедно по няколко неща. Те ни партнират за проекти, които правим с obshtestvo.bg  

Тяхната дейност е еквивалентна там, така ли?

Да,точно така, еквивалентна в Англия.

Имаше ли вариант да останеш в Англия?

Да, има вариант- особено, когато човек е живял и работил там, но реших да се върна.

Върху какво работите сега?

Върху няколко неща- трудно е да си избера едно, но все пак.... Опитваме се да направим акумулиращ сайт, от който човек може да намери накъде точно да се насочи за да разреши свой проблем. Място, което ти казва какво да направиш при примерен въпрос „Виждам, че тук има незаконна сеч, какво да направя?“. Сайтът още не е готов, скоро ще го пуснем, хората най-накрая ще могат да се обърнат към когото трябва, без затруднения. Други хора работят по други проекти като например електронното управление да бъде устроено по специфичен начин- наричаме го отворен код или разработка. Това не са само проекти, а принципи, които искаме да се следват в разработката от други- например от държавните администрации.

Това ли е основното, от което се издържаш?

Да, всеки ме пита това, но да.

Откъде идват парите?

От 2 години, откакто работим по този проект, отникъде не идват парите. Не търсим соросоиди- хората даряват; проектът, който писах последно има малък бюджет, който сме оползотворили. Аз лично няма как да преживявам от тези неща, така че си работя на свободна практика. Занимавам се и с други проекти- софтуерен разработчик съм.

Хората от Общество имате ли обратна връзка с държавна администрация? Там има ли кой да ви чуе и да приложи това, което предлагате?

Няма еднозначен отговор. Мога да кажа с коя дирекция сме имали опит, но там направиха смени и вече нямаме опит, с кое министерство сме говорили, но след това властта пак се смени  и вече не говорим с тях; но мога да ти кажа, че в кабинета Министерски съвет има много обемна комуникация, дори в началото на годината наша организация се включи към тях. Сега работи оттам- приятни хора от администрацията винаги могат да се намерят, но в началото не знаеш кои са.

Нещата не могат да се случат от днес за утре, както ни се иска. Запознат ли си с прословутия пример за Естония?

Няма как да не съм- ако не бях, може би нямаше да съм тук.

Доколкото знам, последната иновация е да станеш естонски гражданин онлайн.

Приятно е това, предполагам, че го правят и от икономическа гледна точка- да има повече приходи, по-лесно да се стартират фирми и бизнес. Бих искал по този начин да ставаш гражданин навсякъде. Какво означава гражданин на една държава- ти се абонираш,  държавата ти дава някакви услуги, а ти си плащаш данъците за това. Естония показва именно това- че се абонираш за Естония- ако искаш да ползваш някоя от услугите й, плащаш за това. Ще е хубаво в бъдеще да видим свят, в който хората не се бият, защото са от друга държава, а са абонирани за друго парче земя. Ако искаш да се абонираш за Италия- правиш го, просто защото харесваш „ботуша“.

Кажи ми сега за електронното гласуване. Възможно ли е то и „за“ или „против“ си?

Възможно е.  Подкрепям го, макар че някои техничари са против заради едно ключово нещо- когато някой пита дали съм за или против, аз казвам- ЗА, ако е направено качествено. И всеки би трябвало да разбере, че въпросът в референдума не беше правилно зададен. Не мога да формулирам точен въпрос в момента, но опитът, даден ни от държавата досега, е некачествен. Ако електронното гласуване се направи по същия некачествен начин, съм против, защото ще означава, че би могло да се манипулира. Ако се направи както трябва, ще може да го ползваме.

Какви гаранции трябва да се поставят пред един такъв процес, че да му имаме доверие?

В момента и преди години имаше 3 такива компании, които се опитваха да вземат алгоритъма за това как се броят гласовете на ЦИК, но не го дадоха- казаха „тайна“. Няма го публично. За електронното гласуване, това трябва да е публично- да се види как се изработва нещото, което реално брои гласовете. Да го наречем кода-защото това е софтуер, електронна услуга, трябва  да се вижда, да могат хора като мен и други да проверят и да кажат да, това е качествено направено, няма манипулации.

За електронното гласуване веднага казаха, че някои хора изобщо не разбират или не са виждали компютър и друг ще отиде да гласува вместо него- пак ще може да се подкупва.

Хайде да го направим да видим дали няма да е по-трудно. Как купуваш вот сега? Отиваш и казваш: „Ето ти X лева, отиди там, гласувай за този и ми прати снимка.“.  За електронния вот ще е следното: „Отиди, направи си електронен подпис, ако нямаш, после си купи или ми дай твоя телефонен номер, сега вече аз ще мога да гласувам чрез тези две неща, но ще трябва да ми дадеш и ПИН кода си.“. За цената на тези две неща плюс допълнителните паузи, които трябва да правиш от един компютър между гласуванията, са по-скъпи отколкото да купуваш гласове в момента.

Баба Гитка как ще гласува?

Баба Гитка няма нужда да гласува електронно, няма нужда всички да гласуват електронно.

Тоест би трябвало да бъдат предвидени секции за чисто аналогово гласуване?

Абсолютно, просто да са по-малко на брой с повече надзор и внимание върху тях, за да не остават кашони с хартия, които да не могат да се преброят със седмици.

Гласовете на тези, които не гласуват електронно, отново ще бъдат манипулирани.

 Въпросът не е да правим всичко аналогово или електронно, то не е изцяло черно или бяло.

Най-ценният урок от родителите ми е?

Че има прекрасни хора и можеш да живееш прекрасно, без да мразиш другите .

Ако имаше филм за теб, той щеше да се казва?

„Един човек, който можеше да говори малко по-бавно.“

Какво искаш да промениш?

Досега си говорихме за това- начина, по който се променят нещата да бъде приятен.

Какъв искаше да станеш като малък?

 

Пораснал, а сега вече искам да съм малък и да не знам, че Лафка е нищо друго освен лафка за вестници.