Александър Найденов е съосновател, председател и движеща сила в неправителствената организация "Обединени идеи за България", която насърчава социалното предприемачество и граждански инициативи в България. Инкубаторът за социални иновации „Идеите - това сме ние" е централният проект на Обединени идеи за България, който в рамките на четири дни всяка година събира повече от 100 млади и амбициозни българи от страната и чужбина и им дава възможността да създадат проекти за решаване на проблеми в различни сфери в България. Други проекти на организацията, в които Алекдсандър активно участва, са "Избирам България", "Твоят проект", ученически софтуерни работилници и радио "Идея". Александър се занимава и с проекта "Времигрант" (www.vremigrant.com) от 2013 година. Неговата мисия е да подкрепя предприемачи, които се завръщат в България или които търсят пазари за своите продукти в чужбина.
За активността на българските студенти в чужбина, за каузите на социалното предприемачество и как ни сплотяват идеите, които развиват средата около нас, разказва Александър Анйденов в интервюто си за Дарик радио.
Живееш и учиш в Германия, нали така?
Александър Найденов: Живея в Берлин в по-голямата част от времето си, но поне 3 месеца в годината съм в България, покрай ваканции или различни проекти. Предпочитам да казвам, че не съм изцяло емигрант.
Като че ли е по-хубаво да събираш световете, а не да избираш, нали така ?
Александър: Да, и се получава с малко усилия.
Това, с което се занимаваш е социално предриемачество и си съосновател на "Обединени идеи за България". Какво ще рече това ?
Александър: С приятели преди 3 години започнахме една инициатива, без да знаем какво точно искаме да правим. С годините обаче открихме - свързваме хората, които живеят, учат и работят в чужбина и такива, които го правят у дома, в България. Предоставяме им възможност да създават заедно предприемачески социални проекти, за да подобряват средата в България. Дали се занимават с околна среда или образование, ние даваме възможност да стартират истински проекти, които правят нещо смислено. Обикновено се насочваме към хора без много бизнес опит, като им даваме знанията, инструментите, контактите, за да стартират нещо свое. Понякога може това да се превърне в бизнес, но по-често се превръщат в проекти, които помагат на онези, които имат нужда.
Мисля, че би било по-разбираемо, ако ни разкажеш в примери за това, което правите.
Александър: Това, с което започнахме е един форум, на който всяка година събираме различни екипи, около 130 души, студенти. Да кажем, в екип "Околна среда" тази година се създаде проекта CoShare. Този проект свързва фирми и пчелари. Пчеларите имат проблем с това, че пчелите са често пъти болни, измират, имат нужда от лекарства, а фирмите, благодарение на малко реклама за себе си успяват да помогнат на този проблем. Този проект е създаден дори от хора, които не учат задължително специалност, свързана с околна среда, просто имат желанието да променят нещо.
Как се случва самия процес на измисляне на тези проекти?
Александър: Целият процес започва със задаването на темите, в които най-общо би могло да се направи нещо. След това започваме една сериозна рекламна кампания, обикновено онлайн. Търсим връзка с групи от български студенти и млади професионалисти в чужбина, студентски организации. Така например пишем на група студенти в Берлин "Здравейте, имаме едно прекрасно събитие, на което можете да създадете нещо свое в определена област в България."
Има ли хора, които възприемат това като "spam" ?
Александър: Със сигурност има и такива, но през последните 3 години сме срещали толкова оптимизъм, че не ни прави впечатление.
Значи успявате да направите така, че да ви повярват. И после ?
Александър: Предполагам, че вярват, защото те самите имат това убеждение. След като дойдат на събитието, което обикновено се провежда в София. Четири дни се работи на място, като се започва от една идея, която екипите генерират за себе си. Това е голямо предизвикателство, защото хората в екипите често имат различни интереси, различни виждания, но непознатите хора се сработват много бързо като приятелски екип. Така успяват за 4 дни да преминат от идеята, през разписването на някакъв проект, до мислене къде можем да намерим партньори, как да говорим със заинтересованите страни. Много често се случва тези контакти да се правят в рамките на събитието, за да се види дали ключова институция или организация в сектора би подкрепила идеята.
Например миналата година проект "ПОдЛЕЗНО" си беше поставил целта да промени подлези в София с изкуство, култура. Този проект след много търсене на партньори и съмишленици, вече е подкрепен от Столична община и направи първия си подлез, някъде до Борисовата градина. Сега започват втора инициатива - музикален подлез, който ще е до х-л "Плиска".
Какво ще има в този музикален подлез, защото там и в момента има музиканти?
Александър: Да, точно те са повода за инициативата. Целият ще бъде украсен с аудио и видео касети, плочи, а за музикантите ще бъде създадена една по-приятна среда да свирят.
На колко години си?
Александър: на 24 години.
Разкажи ни за социалното предприемачество с примери ?
Александър: Ще дам два примера. Първият е с проект, който стартира преди година на нашето събитие, нарича се "Лечение без граници". Екипът на този проект е от българи, които живеят в различни държави. За реализиацията му доброволци помагат на българи, които се лекуват в чужбина. Помагат им с преводи при лекари, с намиране на болници, с намиране на квартири, където да отседнат в съответната държава. Това са все неща, които са дребни, но много важни.
Какви са тези екипи, които помагат?
Александър: Това са обикновено студенти по медицина, които още не са завършили, но говорят местния език. Има екипи в цяла Германия, почти няма голям град, в който да липсва такъв екип. Има още във Франция, Англия, Америка. Това е един пример за социално предприемачество.
Тук има ли бизнес момент?
Александър: В този случай не. Тук имаме един мащаб при решаването на един съществен проблем за българските граждани. Това е едната страна на този тип предприемачество, където се постига мащабна промяна на средата с хубава социална идея.
Мога да дам друг пример, който е от Германия, а не идва от наша инициатива. Нарича се "Намиращи ръце" и в него влизат незрящи хора, обикновено жени. Те участват в прегледи за рак на гърдата. Знае се, че тези хора имат много по-чувствителни ръце и могат много по-успешно да откриват такива образувания, при тази профилактика. Това им дава шанс да се докажат като равни в обществото, да печелят заплата. От това всички печелят. Това е един устойчив модел с огромен ефект.
Какви други идеи успяхте да обедините с вашата организация ?
Александър: Това е една от линиите на нашите проекти - форумът "Идеите - това сме ние". Друг наш проект е свързан с опита ни да помагаме на български студентски сдружения в чужбина. От година работим с българското студентско сдружение в Берлин. То беше преустановило дейност почти, но успяхме да го възстановим с една група студенти. Правим възможно да се случат много събития, от музикални вечери, до менторство на завършили студенти за току -що започнали да учат. В София пък провеждаме проекта "Извън рамките" - серия от предприемачески събития за не бизнес специалности. Това са студенти, които са избрали биология, химия, право, и които нямат понятие от бизнес. Срещаме ги на серия от срещи с предприемачи, които да споделят своя опит с тях и някой ден да стартират нещо свое.
Когато се срещам с човек като теб, който е надскочил границите на собственото си битие, се чудя какво те кара да прекрачиш отвъд мисленето за самия себе си, към мислене за цялата среда ?
Александър: Първо е много важно да имаш подходяща среда около себе си от хора, които мислят по подобен начин.
Теб кой те зарази ?
Александър: Истината е, че в първите години, в които учих в Германия не се интересувах много какво се случва у нас. Просто гледах да докажа себе си. В един момент това, че прекарвах тук време през ваканциите си с хора, с които съм израснал, ни провокира да мислим общи идеи.
Кое беше първото такова хрумване, което те настрои да мислиш по друг начин ?
Александър: Предполагам, че са били разговори просто да репликираме някакви модели и събития отвън. Да започнем да ги правим и в България. В крайна сметка, след като прекарваме известно време тук, трябва да предприемем нещо с това време.
Най-ценният урок от родителите ми е...
Александър: Да науча някакъв занаят, покрай всички предприемачески начинания около мен.
Направили го ?
Александър: Да, но в днешно време не е класически занаят, но е анализ на статистически данни. Това е една сигурност, че имаш нещо много конкретно и прагматично, което винаги можеш да правиш.
Ако имаше филм за мен, той щеше да се казва...
Александър: "На изток от запада". Това е една книга на Мирослав Пенков, но според мен става и за филм.
Успехът е...
Александър: Да ме помолят втори път за съвет.
Вярвам във...
Александър: Вярвам в хора с емоционални каузи. Такива, които са им минали през сърцето, независимо дали говорим за бизнес или социална дейност. Когато имаш кауза, тя те движи напред.
Като малък исках да...
Александър: В някакъв момент исках да съм писател, в друг космонавт. Като малък прекарвах много време на село, при бабите и това е времето, в което имаш възможност да четеш всякакви неща и да се занимаваш с всякакви глупости.
Сега пишеш ли?
Александър: Сега от време на време пиша в моя блог "Времигрант".
Беше ли чувал за "40 до 40", преди да те номинират ?
Александър: Още от миналата година разбрах за проекта, когато сред първите номинирани видях познати хора. Смисълът му е в това, че се показват едни алтернативни ролеви модели и позитивни примери на хора, които правят това, което им харесва и случайно или нето е полезно за други хора.
Успя ли да се запознаеш с някои от отличените през тази година ?
Александър: Имам щастието да познавам и дори да работя с някои от тях. Надявам се и с другите да се запозная скоро.
Надяваш ли се наистина, че от общуването по между ви, могат да се родят нови и полезни идеи?
Александър: Сигурен съм даже.
Аудио запис от отва интервю, можете да чуете тук.
