51% от българите копират аудиовизуално авторско съдържание за лично ползване. Най-често копираното съдържание е музика, видеоклипове и изображения, а с по-малък процент се копират филми, предавания и видеоигри. Финансовите загуби за притежателите на авторски права, свързани с тази практика, се оценяват на приблизително 27.9 млн. лева за последната година. Данните са от проучване на „Алфа Рисърч”, поръчано от МУЗИКАУТОР и подкрепено от Международната конфедерация на авторите и композиторите(CISAC).
Изследването е проведено на две части – между 12 и 26 февруари 2025 г. сред 1093-ма души и между 10 март и 1 април отново тази година с 1170 респонденти. Методът на проучването е пряко стандартизирано интервю по домовете с таблети, а извадката е представителна за населението над 12 годишна възраст. Проучването стана ясно на събитие, организирано от МУЗИКАУТОР – „33 години по-късно – големият разговор за частното копиране в България”.
Частното копиране позволява на физически лица да правят копия на защитени с авторско право произведения с цел лично ползване, без да е необходимо разрешението на собственика на правата и съответно без да трябва те да се заплащат.
Целта на кръглата маса, проведена от МУЗИКАУТОР, беше да се съберат всички заинтересовани страни, включително и гости от чужбина, които да разкажат за положителните модели, по които вече работят успешно с частното копиране, обясни изпълнителният директор на МУЗИКАУТОР Иван Димитров.
„Ключовото нещо е да включим във възможните обекти, които да се облагат и за които да се плащат компенсационни възнаграждения, всички съвременни средства като мобилните телефони, като таблетите, като компютрите. Облачните услуги също са форма, чрез която може да се копира съдържание. Също така е важно да създадем прозрачен модел по отношение на доставчиците на тези устройства, защото те се внасят отвън”, коментира той.
Иван Димитров уточни, че са ощетени и нашите, и чуждестранните творци, но и държавата.
„Защото в този модел на взаимодействие, който имаме с чуждестранните ни партньори, МУЗИКАУТОР реално представлява над 95% от световната музика. Ние получаваме приходи от частно копиране в другите държави, но самите ние не изпращаме приходи на територията на България на чуждестранните ни партньори. Така че и ние сме ощетени – визирам българските творци и правоносителни, но и чужденците частично. Държавата също, защото ако 30% от тези пари отиват в Национален фонд култура, представете си – това могат да бъдат няколко фимла, за чието създаване държавата да подпомогне, това могат да бъдат фестивали, които да се проведат и да покажат едно или друго положително нещо за България. Това влияе естествено на туризма”, каза още Димитров.
А Давид Китцингер от Унгарското бюро за защита на авторските права обясни какво трябва да се предприеме, за да се приеме и в България работещ механизъм за авторските права.
„Най-важното е да се популяризира идеята, че частното копиране е добро за всичко – добро е, за да се направи прозрачен пазар, да се финансират не просто авторите, но и културните фондове”, посочи Китцингер.
На събитието стана ясно още, че България остава единствената държава в Европейския съюз, която не е въвела механизма за частно копиране по пълноценен начин.
