Продължаваме да ви представяме новите "40 до 40". 

Продължаваме с опита да продадем надежда, чрез проекта „40 до 40“ на Дарик радио. Представяме ви 40 млади лидера, които живеят и работят в България, опитвайки се да променят средата около себе си. Представяме ви Александър Кръстев - създател на сайта www.azcheta.com.  През последните десет години той неотлъчно и системно работи в името на подобряването на грамотността, популярността на четенето, създаването на институционални политики и насочване на общественото внимание към проблемите на книгоиздаването като бранш, книгите и четенето.  "Аз чета" и лично Алекс застават зад редица проекти, които не просто насърчават хората (и най-вече децата) да четат повече. Тяхната голяма цел е България да има системна политика за развитие на функционалната грамотност при деца и възрастни, насърчаване на четенето и подобряване на образованието и библиотечната мрежа.  Алекс е едно от основните действащи лица зад кампанията "Чети с мен", провеждана под патронажа на президента на Република България Росен Плевнелиев. Това е може би първата институционална кампания за насърчаване на четенето в България. Едва на 29 години Алекс вече е успял да получи заслужени отличия като призовете "Рицар на книгата" (2013) и "Посланик на библиотеките" (2013).

Здравей, Александър! Разкажи как се разви за тези 10 години сайта и това, което правиш?

Александър: Здравей! За десет години успяхме да превърнем „Аз чета“ от един обикновен или необикновен блог за книги, до най-голямата читателска медия в България. Имам предвид формата, в който ние не публикуваме безплатно цели книги за четене, нарушавайки или не авторски права. Ние всъщност се грижим читателите да могат по-добре да проумеят книгите, които четат и да им представяме нови заглавия, които биха им били интересни. Без да залитаме към литературната критика, в която няма нищо лошо. Просто ние сме читателска медия – от читатели за читателите.

Екипът? В началото бяхте ти и още един двама приятели. Сега?

Александър: В момента сме много приятели, близо 30. В интерес на истината вчера следобед се събирахме, за да планираме 2016 г. и те са страхотни хора. Аз се радвам, че с тях едновременно растем всички заедно, развиваме се. Това, което винаги съм опитвал да правя, като неформален лидер на сайта, е по някакъв начин да вдъхновявам всеки от тях – нещо, което му е интересно в областта на книгите, да опитва да го развива сам.  Радвам се, че ни се получава. Ще дам за пример bookcrossing инициативите ни, ръководени от Милена Златарова. Това е свободната обмяна на книги, пускането на книги на свобода в рамките или на определени зони, където всеки може да остави книга и да вземе друга. Или просто на пейка в парка, всяка от тези книви в буккросинг си има свой собствен номер и можеш всъщност да проследиш кой преди теб я е чел. Ако е на английски, да кажем, много често изобщо в западния свят, книгите обикалят много много държави и всъщност получават собствени истории.

А децата? Какво става с една много любима секция в сайта за детски книги? Децата научиха ли се да мислят, да четат?

Александър: Любимата ни секция за книги от малко повече от четири години прерасна в отделен сайт https://detskiknigi.com/, с наистина чудесната Вал Стоева, която стои начело. Децата вече имат своя място, където и те и техните родители да влизат, да откриват нови книги, да преоткриват класическите произведения, които може би са им малко скучни, по начина по който се изучават в училище, но разбира се имат своята магия. Най-важното, което се случва около фондация „Детски книги“ е годишния конкурс за детска литература – „Бисерче вълшебно“. Чрез него всяка година читателите, деца – иам възрастови ограничение на хората, които могат да гласуват, сами избират любимата си детска книга от български автор. Аз лично знам само един подобен конкурс в целия свят, във Великобритания и мога с удоволствие да кажа, че там гласуват два пъти по-малко деца, отколкото тук в България. Миналата година гласуваха близо 4000 деца.

Много хора през годините предричаха края на радиото. Същото се отнася и за книгата, заради интернет и технологиите.

Александър: Това няма да се случи никога. Няма да изчезне дори хартиената книга. А че самите книги няма да изчезнат, това е ясно, защото те са нещо без което човек не може да живее. Изобщо четенето, без значение от формата в който четем, човек има нужда от него. Това е жаждата за информация, която еволюцията си е вплела в нашето ДНК. Знам, че звучи малко клиширано, но абсолютно всички хора четат.

Не съм сигурна, че има много хора, които четат.

Александър: Те четат по различен начин, четат различни неща. Това, което и ние малко по малко започваме да работим е това възпитание, хората да разпознават информацията, която получават, която прочитат. Първо, дали тя е достоверна, второ – какво цели тя, дали не се цели злоупотреба с нея. Четенето между редовете не се случва само в класическата литература. То е важно и в медиите, знаеш.

Така е. Книгата те образова, кара те да мислиш и медиите също трябва да го правят. Чисто личностно ме интересува, ти в момента си на 29 години. Как за тях един мъж има вече следните отличия: „Рицар на книгата“ 2013, „Посланик на библиотеките“ 2013. Номинация за кампания „Човекът, който ме вдъхновява“ и сега проект „40 до 40“ на Дарик радио. Дали имаше късмета да работиш към някаква ниша, която не беше запълнена в онзи момент?

Александър: Това е така. Със сигурност, когато започвах „Аз чета“, имаше два книжни блога и те бяха насочени към фантастиката. Докато аз и моите приятели след това, опитахме да разширим максимално хоризонтите, защото всеки, който има нужда от четене и от книги, има право да знае какво се случва с неговите интереси и между какво може да избира. Моят начин на мислене е, че изобщо не трябва да има дискриминация от гледна точка на нечий вкус, на желанието, на нуждите на човека. Всеки има право да получава това, което иска. Разбира се, когато човек лично за себе си смята, че нещо не е правилно – да, може да му кажем, че това не е най-доброто за него.

Упоритост, търпение – това ли са качествата, които изграждат лидери?

Александър: Искам да вярвам, че човек трябва много да се оглежда, да наблюдава от какво имат нужда останалите, да опитва да им го даде. Защото моето лично удовлетворение винаги е най-голямо, когато виждам хората около себе си щастливи, дори да не ги познавам. Знам, как звучи това, но да, доставя ми удоволствие. И много ме натъжава, когато видя, че хората много често не гледат повече от една педя пред нослето.

Може ли да ми очертаеш някакви тенденции? Каза, че сте планирали 2016 г.? Какво се случи през 2015 и какво ще се случи другата година?

Александър: Можем да кажем, че през 2015 г. първо електронните книги успяха да се наложат и сред издателите. Мисля, че всички големи български издателства вече пускат почти едновременно електронни издания на своите книги. Друг е въпроса, дали има търсене.Но когато няма предлагане, търсенето дори да е налично в един момент, то изведнъж умира. И това са съвсем нормални пазарни условия. Второто, което наблюдаваме в България последните месеци, е как появата на интересната тенденция на книгите за оцветяване за  възрастни. Много хора ги използват като терапия, дори да се върнат в детството си, в часовете по рисуване, а и след това, когато са си рисували и може би някой им е казал,че няма да станат художници. Сега са страшно много бестселъри и преводни да ги наречем въпреки, че те почти нямат текст, създадени в България и това води до възход и на други сегменти – цветни моливи, специален вид химикали. Има изградени цели общности, които се срещат. Аз бях на една такава среща.

Възрастни хора, които си оцветяват картинки?

Александър: И възрастни и младежи.

Това са двете тенденции – електронните книги и книги за оцветяване за възрастни. 2016 ще бъде ли по-различна с нещо ново?

Александър: Надявам се да се появят много повече читателски клубове. През последните месец-два в страната се появиха едно-две места...Примерно в Стара Загора се появи „Домът на пътуващите книги“- места, където да се събират хора и да си говорят за книги. И те са специално създадени за това, а не в читалище или друг вид културен клуб. Вярвам, че както последните няколко години говоренето за книги се беше прехвърлило в интернет, сега отново идва време то да се прехвърли като вид споделяне, чисто на живо, на клубна база.

Най-ценният урок от родителите или от децата ти?

Александър: Първата подарена книга, това е много важно и обичам да го казвам. Всеки път, когато майка ми идваше до София, ми носеше по една нова книга – всяка седмица. Мисля, че няма по-голям подарък, който може да направиш на детето си. Иначе, като поука, като завет от поколение на поколение – да знам, че хората са различни. Всеки от тях има причини да прави нещата, които прави и е хубаво човек да се вглежда в мотивите на хората с които комуникира и не само.

Представям си дома ти със страшно много книги, така ли е?

Александър: Всъщност, не е. Интересното е, че аз обичам да ги дарявам и по много от проектите, по които работим в много моменти се наслада да се дават книги, да се даряват, да се подаряват. Така че вкъщи винаги има малко мои книги, нови. Да кажем, последната серия от подарени книги замина за „Читалището“, по един от новите проекти, по които работим през последната година. За да може там да се създаде едно уютно място, на което да се събират хора с иновативен предприемачески дух и да обменят идеи.

Ако имаше филм за теб, той щеше да се казва?

Александър: Понеже си падам по филми за супергерои, бих искал да се възприемам като Тони Старк от „Железния човек“. Най-вече заради това, че не обичам много да правя компромиси с нещата, с които не трябва да се правят компромиси – с качеството, с това да бъдеш полезен на някого или на обществото, като цяло.И нещо интересно, което прочетох снощи, че един от любимите ни съвременни предприемачи – Илон Мъск, създателя на „Тесла“ и на „SpaceX”, е прототипа на Тони Старк.

Искам да променя? Как би продължил?

Александър: Искам да променя съзнанието и нуждите на хората към това, да могат всеки ден или всяка седмица да посягат към поне една нова книга. Знам, че е много трудно това да стане, точно защото хората са различни, но знанието е нещото, което винаги е променяло света от съществуването му. Така че искам знанието да мине на първо място. Да бъде не просто една постматериалистична ценност, а да бъде нещо, заради което живеем.

Като малък исках да стана?

Александър: Първо моряк, после адвокат, след това военен пилот и финиширах с желанието да бъда спортен журналист.

Сега как обясняваш на едно дете какво работиш?

Александър: Трудно ми е. И на бабите ми беше трудно да обясня. Сега се занимавам с връзки с обществеността. Казвам им, че работя с медии и създавам новини за медии, което общо взето им обяснява доста нещата.

А проекта „Читалището“ – не е ли остаряла форма?

Александър: Всъщност, не. Когато решихме с приятели, с които се събрахме и станахме близки около протестите от 2013 г., и решихме каква трябва да бъде следващата форма на нашата кауза, на мисията ни. Проверихме и се оказа, че през последните 3-4 години има регистрирани 5 или 6 нови читалища в цяла България. Така че решихме да създадем „Читалището“, като културен институт от 21-ви век, в който да развиваме предприемаческия дух, духа на иновациите, дори неформалното образование – защо, не? Да възпитаваме любовта към книгите, към четенето, към знанието. Един от най-изявените ни съмишленици в рамките на „Читалището“ е Искрен Кръстев, който също е част от „40 до 40“. Вярвам, надявам се, този проект да бъде най-успешния, в който съм участвал изобщо.

Ти лично как четеш?

Александър: Чета на електронен четец. Много по-бързо ми се получава и съм един от малкото хора, които могат да четат, докато вървят. Избирам си по-усамотени пътеки и си чета сутрин, докато отивам на работа.

Четенето демоде ли е или?

Александър: Напротив. Даже четенето вече е тренд.

 

Благодаря ти за този разговор, Александър!