На 4-ти януари в България се отбелязва професионалният празник на служителите на ДАНС. Това е датата, на която е обнародван Законът за столичната полиция и която се приема за рождена дата на българското контраразузнаване.
ДАНС извършва дейност за наблюдение, разкриване, противодействие и предотвратяване на замислени, подготвяни или осъществявани посегателства срещу националната сигурност, включително в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната
Съгласно Закона за ДАНС контролът върху дейността ѝ е единствено парламентарен и се осъществява от специализирана постоянна комисия на Народното събрание, като председателят, заместник-председателите и служителите на агенцията са длъжни да се явят при покана пред Народното събрание или комисията и да предоставят исканата им информация. Единствено с парламентарния контрол се опорочава въведения от законодателя принцип за сътрудничество с гражданите в работа на агенцията. Законовите регламентации, добрите практики и обичаи в работата на престижните и чуждестранни аналогични служби за сигурност предвиждат и въвеждат и граждански контрол върху дейността на службите за сигурност, като парламентарните комисии осъществяващи контрола върху дейността на специалните служби са по правило доминирани от опозицията (а не от парламентарното мнозинство, както е в България), предвид съществуване на действителни гаранции за съблюдаване и спазване принципите на обективност, безпристрастност и политически неутралитет в дейността на службите за сигурност. [1] Доминантният контрол от опозицията върху дейността на специалните служби осуетява възможността те да бъдат превратно използвани с политически цели, както и за дискредитиране на неудобни на властта организации, граждански сдружения и личности.
Идеите за създаване на законово регламентирана структура за контраразузнаване възникват в началото на XX век. Укрепването на българската държавност и подемът на българската икономика изискват институционално обособяване на системата за сигурност.
Първият нормативен акт, който урежда съществуването на контраразузнаването, е Законът за столичната полиция, приет от XIII Обикновено Народно събрание, утвърден с Указ № 463 от 13.12.1906 г. на княз Фердинанд и обнародван в брой 3 на Държавен вестник от 4 януари 1907 г.
Законът регламентира създаването на полицейска структура, наречена "Обществена безопасност". Нейната дейност е съсредоточена в столицата, големите градове и транспортните центрове на страната.
През 90-те години на XX век започва процес на реформиране на специалните служби на България. Управление "Военно контраразузнаване" е извадено от системата на ДС и прехвърлено на подчинение на МНО. През 1991 г. е приет нов Закон за МВР, който поставя нови рамки в системата за национална сигурност.
С влизането от 1 януари 2008 г. на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" /ЗДАНС/ е създаден модерен специализиран орган към Министерския съвет за изпълнение на политиката по защита на националната сигурност. Агенцията е конституирана в отговор на високите обществени очаквания за ефективност в борбата с корупцията и организираната престъпност и в съответствие с опита на съюзниците от НАТО и Европейския съюз.
В рамките на ДАНС са интегрирани четири специализирани структури: Национална служба "Сигурност", дирекция "Защита на средствата за връзка", структури на Служба "Сигурност - ВП и ВКР" и Агенцията за финансово разузнаване.
Контролът над ДАНС се осъществява от специализирана постоянна комисия в Народното събрание.
На 27 декември 2007 г. за пръв председател на ДАНС е назначен Петко Сертов.
