На 3 ноември Православната църква почита паметта на св. свщмчци Акепсим, Йосиф и Айтал, пострадали при гоненията на цар Сапор през IV век.

Денят е посветен и на българския храмостроител и книжовник Св. Пимен Зограф, чийто празник е официално обявен и за Ден на българските художници.

Тази година Българската Патриаршия публикува специално послание, подчертаващо значението на мъченичеството за съвременната духовност.

Мъчениците от Персия: Акепсим, Йосиф и Айтал

На тази дата се почитат св. свщмчци Акепсим, Йосиф и Айтал, които станали жертва на жестокото гонение на персийския цар Сапор през IV в. Сапор издал строг указ. Той нареждал християнските свещенослужители да бъдат издирвани и наказвани със смърт. Това се случвало, ако те откажат да принесат жертва на персийските божества.

Пръв пострадал епископ Акепсим. Изправен пред съд, той бил подложен на изтезания, преди да бъде посечен с меч. Другите двама разпространители на Христовата вяра — Йосиф и Айтал — също приели мъченическа смърт. Това станало след дълги години, прекарани в тъмница, и много мъчения. По повод празника на 2 ноември 2025 г. Българската Патриаршия публикува специално послание, в което подчерта значението на мъченичеството за съвременната вяра и духовност.

Св. Пимен Зограф: Строител и просветител

3 ноември е посветен и на българския зограф, храмостроител и книжовник Свети Пимен Зограф. Той е част от групата на един от 9-те софийски светци, които са символ на възраждането на българското духовно и културно наследство през Османската епоха. Рожденото му име е Павел, роден в София около 1540 г.

Павел се учил на писмо, иконопис, църковно пение и светото писание при йеромонах Тома в древната градска църква „Св. Великомъченик Георги“. След като загубва родителите и наставника си, Павел раздал имуществото си и заминал за българския манастир в Атон. Там той приел името Пимен и усъвършенствал своята професия.

Според преданието, когато навършил 55 години, му се явил Свети Георги. Светецът му поръчал да се върне при народа си като духовен водач.

Години наред Св. Пимен обикалял българските земи. Той проповядвал, строял и обновявал храмове и манастири, като ги украсявал със стенописи.

Обиколката му включвала София, Южна България (Бачковския манастир) и цяла Северна България, където посетил Видин и Силистра.

В житието му четем: „Християните като овци без пастир идваха с хиляди при него, като при свой пастир... И като обходи цялата Софийска страна той, Пимен съгради по селата и градовете 300 църкви и 15 манастира, измежду които и Черепишкия манастир, който е на река Искър, обнови и братя много събра, постави им игумен и всичко по образеца на общежитието на Зографския манастир устрои.”

Във Врачанско освен Черепишкия манастир, той изписал и Долнобешовишкия манастир. „Преподобни Пимен служел облян в сълзи и получил от Бога дара на чудотворната молитва: излекувал един бесноват брат и спасил живота на друг брат, ухапан от отровна змия.”
Монах, зограф и лечител, архитект и строител от края на ХVI и началото на ХVII век, свети Пимен Зографски е оставил богато културно и духовно наследство.
Към края на живота си той се завърнал в Черепишкия манастир, за да предаде тялото си там на земята. Починал на 3 ноември 1620 г. Преди смъртта лицето му просияло, а при гроба му сетне ставали чудеса – това разказва преданието, запазено сред манастирското братство в Черепиш, за това пише и неговият ученик монах Памфилий: „Вестта за смъртта на преподобния се разнесе навсякъде и от околните места християните се стичаха към мощите на преподобния да се благословят от него и да целунат своя добър пастир и наставник. А братята сред всенощното бдение и божествената Литургия, извършиха надгробно пеене и го погребаха извън църквата, както им заповяда светията, на третия ден на месец ноемврий 1510 от Христа* – в този ден му каза св. великомъченик Георги да го положат в гроба, на този ден правеха помен за него. От гроба на светеца много чудеса ставаха, болни се изцеляваха и обхванати от нечисти духове се освобождаваха и други различни чудеса.”
В края на житието монах Памфилий съобщава, че то е написано „в памет и чест на светия отец в Черепишкия манастир”.
Паисий Хилендарски в средата на ХVIII в. отбелязва в своята История: „Преподобният свети Пимен приел в Изограф монашество и преживял много години в Изограф. Бил иконописец, водел свет живот, но тайно от хората. Прикривал се мъдро и изкусно пред хората. После напуснал Света гора и дошъл в Софийската епархия. През тия години турският цар дал свобода на християните да правят черква. Тоя свети Пимен се грижел, трудел се и направил много черкви и обновил манастирите в Софийската епархия, оттам бил родом. След това обновил Черепишкия манастир край река Искър, тук и починал. След много години намерили неговите свети мощи в гроба цели и нетленни и били пренесени в Видинската епархия в Суходолския манастир. Тоя Пимен живял в 1610 г.”
В началото на ХІХ в. зографският иконописец Митрофан Зограф изрисувал св. Пимен на северната страна на главната съборна църква на Зографския манастир, в 1848 г. Захарий Зограф изписва образа му в Троянския манастир, а през 1888 г. иконописецът Симеон Молеров от гр. Банско изографисал икона с образите на зографските светци Козма и Пимен Зографски (Памфилий 2007).

Доказателство за неговата дейност на храмостроител е ктиторският надпис на Суходолския манастир, който гласи:

„С изволението на Отца и с помагането на Сина и изпълнението на Св. Духа изписа се този храм „Рождество Богородично“ започна се през месец юли и се завърши през месец август при настойника йеромонах Пимен в лето 7113 (1606 г.) Вукомир и Павел (ктитори)“

— Ктиторски надпис, Суходолски манастир

Наследство и Ден на българските художници

Стенописите в Планиничкия манастир „Св. Никола“ и в манастирската черква в Курило, край София, също се смятат за дело на Пимен Зограф и неговите ученици. Пимен Зографски работил активно и из Западните покрайнини, където се изявявал като преписвач и миниатюрист. Той починал в 1620 г. в Черепишкия манастир. След като турски разбойници запалили манастира, монасите от Суходолския манастир открили гроба му и пренесли мощите му.

Православната църква обявява Пимен Зограф за светец. Неговият празник — 3 ноември — е официално обявен за Ден на българските художници.