След продължителен интеграционен процес, започнал през 90-те години на миналия век, на 29-ти март 2004 г., България става пълноправен член на НАТО. Началото е положено през 1990 г., когато България приема отправена към нея покана за установяване на дипломатически връзки с НАТО.
Историята:
На 14-ти февруари 1994 г. страната ни подписва Рамковия документ и се присъединява към програмата на НАТО „Партньорство за мир”. През март 1997 г. българското правителство приема Национална програма за подготовка и присъединяване на България към Северноатлантическия съюз и постановление на Министерския съвет, с което се създава правителствен механизъм за координация на усилията за подготовка и присъединяване към НАТО - Междуведомствен комитет за интегриране в НАТО.
През май - 2000 г., България се включва в създаването на Вилнюската група като процес на политическа солидарност и сътрудничество между страните-кандидатки за членство в НАТО. България получава покана за членство в НАТО на 22-ри ноември 2002 г. на срещата на върха в Прага.
На 18 март 2004 г. Народното събрание ратифицира Северноатлантическия договор, а на 29-ти март 2004 г., заедно с още шест страни - Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения, става пълноправен член на Алианса.
Няколко дни по-късно – на 2 април 2004 г. е официалната церемония в Главната квартира на НАТО в Брюксел по отбелязване на присъединяването на новоприетите седем страни към Северноатлантическия договор, когато са издигнати националните знамена на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения.
Присъединяването на България към НАТО беше един от основните приоритети на външната политика на страната ни през 90-те години на XX -ти век. За членството в алианса и за готовността на българските въоръжени сили и структури допринесе активното участие в програмата „Партньорство за мир“.
