150 години от първото публикуване на Библията на съвременен български език се навършват днес. За изобличенията, поученията и поправленията в най-четената, най-превежданата и преследвана книга в света, разказа пастор Живко Тончево от християнска църква „Благовестие“ в рубриката „Думи на надежда“ по Дарик – Югоизток.
Чрез свещените писания към нас се отправят много благословения, каза той.
„Самият Апостол Петър пише към вярващите, че тези писания не са обяснения на някой случаен човек на Божията воля. Светлите човеци са говорели от Бога, движени от Светлия дух. А когато Павел пише, че е за поучение ние сами можем да се убедим колко много поучения има в светите писания. Те например ни говорят за страха от Господа с думите: Страхът от Господа има силна увереност и неговите чада ще имат прибежище; Страхът от Господа е извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта. Това е насърчение да търсим Бога и да оставим неговото слово да ни обитава“, каза пастор Тончев.
Притчи 13:20: Ходи с мъдрите и ще станеш мъдър, а другаря на безумните ще пострада зле
В писанията има и много изобличения. Когато Исус получава в прочутата проповед на планината – ако се гневиш на брат си и му казваш безумец е духовно убийство. Ако правиш милостиня или постиш, за да те видят, тогава вече си получил своята награда. Има и много поправления – чисти вътрешното на чашата или чисти сърцето си, а не да правиш само външно религиозни ритуали. Влез през тясната порта, защото широкият път води към погибел“, каза още пастор Живко Тончев.
Пълният запис от рубриката „Думи на надежда“, чуйте в звуковия файл:
Обединил Стария и Новия завет, цялостният превод на Библията на съвременен български език излиза през 1871 година под ръководството на Петко Славейков. Това се случва след дългогодишен съвместен труд с американските мисионери д-р Алберт Лонг, д-р Илайъс Ригс и просветния деец Христодул Костович Сичан-Николов. Именно това събитие довежда до окончателното налагане на източния български говор като основа на книжовния български език и има огромно значение за оформянето на националната ни лексика, етнос и култура.
