Основна цел на България след Освобождението и Съединението е постигане на независимост. Това се случва на 22 септември 1908 г в старата столица на България - Търново. Всяка държава се стреми към независимост, България също иска да се освободи от зависимостта на султана и Османската империя. С признаването на страната ни за независима, тя спира да плаща годишен данък на султана и има право на самостоятелна външна политика и водене на войни. Княжеството се превръща в царство, а княз приема титлата цар.
Снимки: Шествие с реплики на исторически знамена премина през централните улици на Благоевград по повод Деня на независимостта на България / БТА
Защо е необходима независимостта?
След Съединението, страната ни остава васално княжество на Османската империя. Като такова, България няма право да сключва международни договори от военнополитическо естество. Задължена е да използва режим на капитулация, чрез който западноевропейските страни имат икономически и съдебни привилегии. Ниските мита и такси влияят негативно на пазара на българите, което създава проблеми в новоизграждащата се икономика.
В този период България няма право да има министерство на външните работи, както и дипломатически и търговски представители в други страни. Тя трябва да приема всички икономически задължения, наложени от Османската империя и да плаща ежегоден данък. Тези задължения са пречка за бързото развитие и модернизирането на страната, ето защо хората започват да искат независимост.
Как се стига до независимостта на България?
Обявяването на Независимостта на Българската държава е следствие на няколко различни фактора. В началото на 1908 г министър-председателят Александър Малинов, заявява пред княз Фердинанд, че е време България да получи своята независимост. Началото на преврата започва през юли месец, същата година, с избухването на младотурската революция. След нея, на 6 септември започват масови стачки в източните железници, които са собственост на Османската империя, но са разположени на българска територия.
Българите се възползват от създалата се ситуация и превземат железниците. Четири дни след това се провежда среща на българския княз с императора на Унгария. На нея Фердинанд е посрещнат като независим владетел. На 16 септември българското правителство взима решението, че независимостта трябва да бъде обявена. И на 22 септември, при тържествена церемония в църквата „Свети Четиридесет Мъченици“ в град Търново, България е обявена за независима царска държава. Царят обявява това с прочита на Манифеста за независимост. С това си действие князът престъпва решението на Великите сили и Берлинския договор.
След обявяването на Независимостта България получава подкрепа и признание от другите европейски страни. Най-засегната от това е Османската империя, но всички задължения и въпроси между нея и България са решени чрез сключването на договори.
„Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!“ - заключителни думи от манифеста за независимост на България
Следващата цел на българите, след признаването на държавата за независима, са войните за освобождение на Македония и Тракия и присъединяването им към Отечеството. През 1911 г, България променя Конституцията и герба си, като вече има право да сключва съюзи, както политически, така и военни и стопански.
Днес България чества 116 години от своята Независимост. Преди 36 години, през 1988 г, парламентът взима решението да направи 22 септември официален празник на България. На този ден в цялата страна се организират празнични шествия и програми.
Миналата година във Велико Търново празникът беше отбелязан с възстановки, представления и аудио-визуален спектакъл "Царевград Търнов - звук и светлина” и празнични представления.
Честит празник!
