„10 години не можех да приема сина си“: Фотографията като глас на майчината болка и обич

Какво е да си родител на дете с аутизъм в общество, което все още трудно разбира и приема различието? Как фотографията може да се превърне в глас, в прошка и в изцеление? Отговорите на тези въпроси ще откриете в личната история на Благовеста Семкова – майка, която чрез обектива си намира път към своя различен син.

Благовеста Семкова със сина си; снимка BECA

Историята ѝ оживява в документалната фотографска изложба „Син, но го няма небето“. Зад кадрите стои дълбока лична изповед – акт на приемане, осъзнаване и смелост.„Проектът не беше планиран. Просто в един момент взех фотоапарата и Сами беше пред мен. Така започна всичко,“ споделя Благовеста Семкова. 

Кадри от изложбата на Благовеста Семкова; снимки BECA

Изкуството като терапия

Изложбата събира в себе си неподправени, интимни моменти от живота с дете, което възприема света по различен начин. Но за Благовеста пътят до тази точка е дълъг и болезнен.

„Дълго време не можех да приема сина си. Полагах грижи, посещавахме специалисти, но емоционално го държах на разстояние. Фотографията ме отключи – първо пред себе си, после и пред другите.“ 

Проектът се ражда като част от обучението ѝ в магистърска програма, но прераства в нещо много по-дълбоко – в лична терапия и в платформа за споделяне и подкрепа.

„Моята история е признание. Надявам се чрез нея да помогна на други родители да се почувстват по-малко сами. Да не се срамуват. Да се изправят пред себе си.“

Кадри от изложбата на Благовеста Семкова; снимки BECA

Система, която не чува

Освен с вътрешните битки, Благовеста ежедневно се сблъсква и с външни – тези със системата. За нея тя е неподготвена да приеме и подпомогне деца като Сами.

„Образователната система не е пригодена. Липсват специалисти. За да има ресурсен учител в училище, трябва да има 13 деца като Сами. Това е абсурд. А аз постоянно съм в позиция на защита.“

Въпреки трудностите, Семкова намира сила в майчината си любов и в обективната истина на фотографията. Една от най-силните снимки за нея е кадър, на който над лицето на сина ѝ се издига птица в полет – символ на надежда и свобода.

Да приемеш, значи да обичаш истински

„Сега съм благодарна, че той дойде в живота ми. Научи ме на смирение, на любов без условия, на това да не се обвинявам, а да вървя напред – с него, до него.“

Историята на Благовеста Семкова е повече от репортаж – тя е покана към общество, което все още се учи да разбира различието.

Чуйте цялата история в репортажа на стажант-репортера Ния Гогушева.

Д-р Светла Гечева, водещ клиничен имунолог в ,Сърце и Мозък‘: Имунологията е двигателят на модерната медицина, води науката напред и променя живота на пациентите