„Водата присъства в живота на хората и в празник, и в делник, от раждането, до края на земния път. На Водици (Богоявление), след кръщаването на водата, светът тръгва в нормалния си ритъм. На Гергьовден се знае, че „всяка капка водица е златна жълтица“. На този празник дори хлябът се омесва със събрана от билките роса. На Еньовден жените, които събират билки, се въргалят във влажната трева за здраве.
Водата е граница, а новороденото се приема в света на хората, след като е кръстено на третия ден. Починалият се изпраща в далечния му път, след като бъде изкъпан. Водата е насъщна наравно с хляба. Народът казва, че ако някой ти поиска хляб и вода, не бива да отказваш. Има различни води – светена и мълчана, жива и мъртва, и всяка е с предназначение. С мълчаната се гадае и лекува. Светената пречиства и лекува. За жива вода кой не е чел в приказките? Хората вярват, че тя връща здравето и младостта.“
На 22 март, когато се отбелязва Световния ден на водата, Росица Бинева – уредник в музей „Етър“ припомня, че всяка година той е подчинен на различна тема, свързана с водата и значението ѝ за човечеството. През 2023 г. акцентът е върху ускоряване на промяната и решаване на кризата с водата. Според прогнозата на ООН, ако това не се направи, проблемът ще стане световен през следващите години.
Статистиката сочи, че приблизително един на всеки трима души в света живее без достъп до чиста питейна вода, 4,2 милиарда нямат достъп до санитарни услуги, а над 3 милиарда са без основни съоръжения за миене на ръце. Повече от 800 000 души умират всяка година от заболявания на отделителната система поради опасна питейна вода и липса на санитарни условия.
Водата не е обикновен търговски продукт, а наследство, което трябва да бъде опазвано и защитавано. За да се научим да ценим, пестим и ползваме водата с мярка и отговорност, ние трябва да си припомним колко важна е тя в миналото за бита и поминъка, как българинът я почита и разчита на силата ѝ да създава и произвежда.
