Две десетилетия след създаването на инициативата, предизвикателствата пред опазването на природата са още по-сериозни – загуба на биоразнообразие, екстремни климатични явления, изчерпване на ресурси.

Часът на Земята е тази събота - 28 март

Стани закрилник на българската природата dari.wwf.bg/priroda и бъди важна част от опазването ѝ заедно с още десетки съмишленици.

ПОВЕЧЕ ЗА ИНИЦИАТИВАТА:

През 2026 г. "Часът на Земята" навършва 20 години. От начало инициативата е известна основно със символичния акт на изключване на светлините за един час. Това наистина е емблематичен момент от всяко нейно провеждане. С времето обаче Часът на Земята се превърна в нещо много повече. Остава ли той актуален и днес на фона на все по-сериозните екологични предизвикателства в света?

Нека проследим как се е развила инициативата от създаването си досега:

2007 – 2008 г.: "Часът на Земята" стартира на 31 март 2007 г. в Сидни, като е организиран от WWF Австралия в партньорство с Fairfax Media и Leo Burnett Australia. През онази вечер 2,2 млн. души и над 2000 компании изгасят осветлението, за да покажат загрижеността си за климатичните промени. Малкият организаторски екип е изненадан, когато Часът на Земята става водеща новина по целия свят.

Само дванадесет месеца по-късно – през 2008 г. – към събитието се присъединяват 35 държави и големи градове като Торонто, Банкок, Копенхаген и Чикаго. Символичният акт на изключване на осветлението се превръща в глобално движение.

2009 – 2010 г.: "Часът на Земята" вече е световна кампания с единно послание и адаптации на местно ниво в 88 държави. Подкрепена от нарастващата популярност на социалните мрежи, инициативата насърчава милиони хора да изгасят светлините за час и да предприемат действия за по-устойчиво бъдеще.

2011 – 2017 г.: "Часът на Земята" еволюира от символичен момент на изключване на осветлението до движение, насочено към действия през цялата година. Различни кампании на местно ниво постигат невероятни успехи. В Аржентина например движението допринася за създаването на най-голямата морска защитена зона, а в Уганда е засадена първата „гора на Часа на Земята“.

Този период доказа, че силата на хората, когато са обединени, може да доведе до осезаеми промени — в политиките, в общностите и в полза на планетата.

2018 – 2022 г.: През тези години "Часът на Земята" еволюира отново. Фокусът се разшири от климатичните промени към широката тема за загубата на биоразнообразие. Кризата по време на пандемията от Covid-19 затвърди посланието на Часa на Земята, че опазването на природата е от съществено значение за живота и здравето на всички нас.

През 2022 г. "Часът на Земята" беше мощен символ на глобалната солидарност в несигурни времена. Въпреки войните, бедствията и обществените сътресения на много места, над 190 държави и територии се обединиха в името на планетата, като генерираха над 10,1 млрд. импресии в социалните мрежи по темата.

2023 – 2026 г. (и напред): "Часът на Земята" стартира нова целогодишна платформа - Най-важният час за Земята. Тази обновена кампания представи двоен призив за действие към хората: не само да изключат осветлението, но и да отделят 60 минути на планетата, в които да направят нещо положително за околната среда.

Броят на посветените часове расте всяка година. "Часът на Земята" се затвърди като глобално движение за колективни действия, което позволява на милиони хора да дадат значим и измерим принос за опазването на нашата планета.

Природата – на прага на опасни повратни точки

В момента Земята е изправена пред две взаимносвързани кризи – климатичните промени и загубата на биоразнообразие. На път сме до 2030 г. да превишим границата от 1,5 °C за глобалното повишение на температурата, определена в Парижкото споразумение за климата.

Докладът „Жива планета“ на WWF от 2024 г. разкри, че популациите на диви животни по света са намалели със 73% от 1970 г. насам. Амазония, кораловите рифове и полярните региони се приближават към опасни повратни точки. Преминаването на тези точки ще нанесе необратими щети.

Следващите няколко години са от решаващо значение за нашето бъдеще. Трябва да останем под климатичния праг от 1,5 °C и да обърнем тенденциите за загуба на природа. Но за целта всички – граждани, общности, институции, бизнес – трябва да увеличим усилията си за възстановяване и защита на общия ни дом.

Две десетилетия след създаването на "Часът на Земята" екологичната обстановка в света е още по-сложна, с ускоряваща се загуба на биоразнообразие, екстремни метеорологични явления и нарастващ натиск върху природните ресурси. Но точно защото предизвикателства са станали по-сериозни, Часът на Земята остава изключително актуален. Силата му не е в единия час тъмнина, а в способността му да обединява хора, градове и организации около убеждението, че колективните действия имат значение.

Часът на Земята ни напомня, че именно обществената осведоменост и ангажираност са тези, които стимулират политическата воля и корпоративната отговорност. Във време на климатична „умора“ – когато постоянното излагане на тревожни новини може да доведе до апатия – "Часът на Земята" отново насочва вниманието ни към най-важното. Той насърчава хората да преосмислят ежедневните си навици – от избора на храна до енергопотреблението, изхвърлянето на битови отпадъци и цялостната грижа за природата.

Колкото по-належаща става кризата, толкова по-силна е нуждата от видими, колективни знаци за загриженост и ангажираност. Часът на Земята продължава да бъде символ, но действа и като катализатор – напомня на света, че малките, но обединени действия могат да доведат до значими промени.

Всяка година WWF България се включва в "Часът на Земята", организирайки различни прояви. Тази година, заедно с наши партньори и поддръжници, ще почистим река Какач и нейните брегове в Северния парк в София.

Двадесетото издание на "Часът на Земята" идва само две седмици, след като WWF България също стана на 20 години. По повод нашия юбилей стартирахме специалната кампания „Природата има нужда от нас“, с която отправяме посланието, че българската природа се нуждае от всички ни – за да защитим горите, водите и дивите животни, без които не можем.

Включете се в кампанията и подкрепете работата на WWF България на dari.wwf.bg/priroda