22 декември е идвал с пожеланието за честита млада година. Еднажден е отбелязван като нулев. А от следващия ден е започвала и самата нова година.
Това сподели за Дарик, сенсей Вели Аслан от Академията за бойни изкуства „Хикари“, според когото от днес започва не 2024, а 7 532 година.
"Прабългарският календар е признат от учени от ЮНЕСКО за най-древния и точен в света през 1976 г. Изследван е от НАСА, където са установили, че не е възможно той да бъде създаден на базата на човешко наблюдение, защото това би отнело около 70 хил. години. През 2627 г, Китай приема прабългарският календар по времето на император Хуан Ди, по-извесстен като Жълтия император. Нашият календар се е състоял от 365 дни и 12 месеца, но е имало и два допълнителни дни, извън месец или седмица. Това са Еднажден - 22 дкември, който се смятал за първия ден в годината. И Еньовден, който бил на 22 юни, но добавян само във високосни години. За нашите предци 21 декември бил последният ден в годината. 22-ри бил празникът Единак или известен още като Ени Алем, определян като самостоятелна календарна единица - ден нула. А 23 декември бил първия ден. На 25 декември прабългарите отбелязвали Деня на възраждащото се слънце. Това доказва, че древният български календар е бил слънчев, а не както при всички останали народи от Стария свят - лунен", разказва още учителят от Немската гимназия в Бургас.
За старите българи годината е започвала в най-късия ден според древния български календар – това е зимното слънцестоене. Този ден не е участвал в никой месец и не е включван в никоя седмица, тоест това е бил е само за празнуване, добавя още той и пожелава на всички успешна и изпълнена с добри събития година.
