На прага на седмите избори за последните три години, Бойко Борисов - лидерът на най-голямата парламентарно представена партия ГЕРБ, която бе и победител на последния вот, поиска нова избирателна система. Целта – стабилно мнозинство. Бившият премиер предложи два варианта: смесена мажоритарно-пропорционална система или въвеждане на гръцкия модел. По-късно сам заяви, че ГЕРБ няма да внася промени в Изборния кодекс за смесена избирателна система, защото не са получили подкрепа от останалите формации в Народното събрание.
Избирателната система в южната ни съседка не за първи път е давана за пример от Борисов. Защо той толкова я харесва и какво на практика представлява тя?
Снимка: Кирякос Мицотакис, БТА
„Гръцкият модел“ - обяснен
Простичко казано, победителят в изборите получава бонус депутатски места, в зависимост от резултата. За да ги получи, победителят трябва да има минимум 25% от гласовете на всички гласували. При преминаването на прага, партията автоматично получава бонус от 20 депутатски места.
Снимка: Мицотакис и Кирил Петков, БТА
За всеки следващ процент над 25-те се добавя по още един “депутат“. Така при 26% победителят получава 21 депутати допълнително, при 27% - 22-ма и т.н. Така първата политическа сила в Гърция може да си докара до 50 допълнителни депутатски места в 300-местния парламент.
В действителност това дава едно спокойствие на първата политическа сила, която дори може да управлява самостоятелно, ако завоюва определени гласове.
Тази избирателна система влезе в сила на вторите парламентарни избори в Гърция през юни 2023 г. Месец по-рано гърците гласуваха по старата обикновена пропорционална изборна система, каквато има и в България.
Така на вота през юни Мицотакис спечели 40,5% от гласовете на гръцките избиратели и получи еднопартийно мнозинство - 158 от общо 300 депутати, благодарение на новата изборна система. Опозицията остана силно разделена между осем политически сили и девет независими народни представители. Последваха и сериозни трусове в СИРИЗА.
Друга разлика между българската система и гръцката е, че бариерата за представителство в гръцкия парламент е по-ниска - 3%. Освен това у нас могат да гласуват избиратели, навършили 18-годишна възраст, а в южната ни съседка - 17-годишните имат право на глас.
Снимка: Румен Радев и Кирякос Мицотакис, БТА
Ако погледнем към резултата от последните парламентарни избори на 9 юни ГЕРБ-СДС не успя да получи нужните 25 на сто, като завоюва 24,7%. Де факто и гръцкият модел нямаше „да спаси“ Борисов. При сегашната фрагментирана ситуация около ДПС и БСП обаче, резултатът на 27 октомври може да се окаже и по-категоричен за ГЕРБ. Но има ли достатъчно време, ресурс и политическо желание да се променят изборните правила?
